„Казанската звезда” ни води във Виена през 1908 г. и ни потапя в атмосферата на орнаментираната й архитектура, разточителните сладкиши, вездесъщата музика, Пратера, където се намира най-високото виенско колело в Европа, и Испанското училище по езда със световноизвестните бели липицански жребци. Дори и да не сте били във Виена, това няма значение: Ева Ибътсън я съживява, разказвайки за ароматна канела и кафе, за марципанени бонбони, за гледки и звуци край река Дунав. А най-добре ни запознава с площада, близо до имперския дворец, на който е сгушен домът на Аника – а именно къщата на трима ексцентрични професори.
Години по-рано, в почивния си ден Ели и Зигрид, готвачката и икономката на професорите, откриват в уединена църквица в Алпите малък спящ вързоп – новородено момиченце. Двете жени решават да приютят изоставеното дете и го кръщават Аника. Отглеждат я с много любов и внимание в уютен и културен дом и тя израства умна, внимателна и трудолюбива. Затова приема с интерес предложението от съседите сноби Егхарт да чете на възрастна и болна леля, за която са принудени да се грижат. Между двете се заражда топло приятелство и старицата разкрива на Аника, че преди много, много години е царувала над парижките сцени и е поразявала сърца с прелестните си изпълнения. Известна и ухажвана, е натрупала колекция скъпоценни накити, като най-скъпият й подарък е Казанската звезда – диамантът на диамантите. А Аника не би могла да предположи, че този камък ще преобърне съдбата й.
Аника е щастлива, но тайно мечтае да открие родителите си. И един ден мечтата й се сбъдва. На вратата на професорите се появява изискана, красива благородничка, която се представя за родната майка на момичето и я отвежда в наследственото имение далеч в студена и мрачна провинция на Германия. Аника е отвъд себе си от радост – но лека-полека разбира, че не всичко е такова, каквото ни се иска. Каква ли е тайната на нейната майка…
Ева Ибътсън е вълшебница на словото и любимка на децата – думите й носят заряд, способен да превърне и най-обикновената история в магическо преживяване. В нейните класически романи за възпитани момичета, които въпреки всички несгоди са възнаградени с щастие и обич, е вплетен уникален дух и излъчват топлота и уют. „Казанската звезда” е извънредно подходяща за четене в тих следобед с чаша горещ шоколад. Освен това е носител на престижни награди – номинирана е за Медала „Карнеги” и е удостоена със Сребърната награда за детска литература на британската Асоциация на издателите.