Да се учиш от най-добрите е необходимо условие в опитите ти да станеш добър. Това важи с пълна сила за всички поприща в човешките познания. Великите скулптори са имали свои ученици, които прилежно са чиракували и попивали всяко знание, което учителите им са правили достояние за техните сетива. Най-титулуваните композитори също са били високо оценвани и чинно съблюдавани от младите музиканти, с тайната надежда, че ще успеят да уловят дори прашинка от майсторските им умения.
Поведението на изследване на нечие творчество безусловно е път към самоосъвършенстване и ставане на по-добър професионалист. Това важи с пълна сила и за фотографията. Затова ще се спрем накратко върху биографията на един от най-признатите фотографи - Алфред Айзенщат.
Той се родил в еврейско семейство на 6 декември 1898г. в Западна Прусия. През 1906г. семейството се преместило в Берлин, откъдето по време на Първата Световна Война младият мъж бил призован в армията. След като се уволнил започнал търговия с галантерия.
Първият фотоапарат Алфред получил когато бил на 14 години. В средата на 20-те започнал да изпраща снимки в популярното в дохитлеристка Германия списание „Berliner Tageblatt", по-късно започнал да продава снимки на "Associated Press". По това време не мислел, че това е бъдещето му: "За мен това беше приключение" - си спомнял той по-късно.
В началото на 30-те, Айзенстед заснел няколко кадъра, които благодарение на своята историческа и художествена стойност влезли в съкровищницата на най-добрите снимки на всички времена. Много силна снимка била направена през 1933г. в Женева по време на Конференцията по разоръжаването. „Там стоеше д-р Йозеф Гьобелс, Министър на пропагандата в Третия Райх. Неочаквано той вдигна очи към мен и в този момент натиснах спусъка. Очите му бяха пълни с ненавист... Тази снимка беше публикувана нееднократно по целия свят. Питаха ме, как се чуствам, когато снимам подобни персонажи. Разбира се, не много добре, но когато в ръцете ми има фотоапарат, аз не се страхувам от нищо".
През 1935г. Айзенщат почуствал, че Германия става враждебна и заминал за Америка. Въпреки незнанието на езика, той бързо стигнал до успеха: още на следващата година станал един от първите фотографи на списание "Life", който по замисъла на създателя си Хенри Люз "трябва да разказва истории, използвайки фотографии вместо текст".
Най-известната си снимка Алфред Айзенщат заснел на 14 август 1945г., когато цяла Америка празнувала денят на победата над Япония.
Естествено Алфред Айзенщат не бил там случайно и не бил с празни ръце. Вървял и снимал радостните хора, когато забелязал матрос, който „сграбчи нещо бяло. Едва успях да вдигна камерата и до го снимам, докато целуваше медицинската сестра." Снимката той нарекъл „Капитулация без уговорки", а за целия свят тя е „Целувката от Тайм скуеър".