Преди дни се потопихме, макар и за кратко в немското кино, което се надяваме да ви е очаровало, защото днес ще продължим с още няколко предложения, които са част от лицето на европейското кино, което се надяваме да ви накараме да заобичате. Признаваме тук липсват мащабните многомилионни продукции, компютърните ефекти и известните актьори, обаче пък няма как да не се съгласите, че филмите са с една идея по-близки до истинското неподправено изкуство, в сравнение с комерсиалните американски филми. Vier Minuten/
Четири минути
Намръщена и строга учителка по пиано се заема с непосилната задача да обучава талантлива, но изпълнена с неприязън към себе си и всички останали затворничка. Старата мома госпожица Крюгер дава уроци по пиано на затворнички в продължение на много години. Първоначално тя отказва да поеме и новопристигналата Джени, но се съгласява, когато разбира, че момичето наистина има талант. С музикалните си импровизации, включващи свирене на пиано с ръце, завързани с белезници зад гърба, изгряващата актриса Херцспрунг изпълва екрана и държи вниманието на зрителите до финалната драматична развръзка...
Oh Boy
Нино проваля поредната среща с красиво момиче, като се прави, че няма интерес към него. Освен това му отнемат шофьорската книжка. Банковата му сметка е почти празна и той няма пари дори за едно кафе. Може би днес на Нико просто не му е ден. А може би при него лошият късмет е ежедневие. Животът може да е труден, дори в него да не се случва кой знае какво. С интелигентно намигване към филмите на Уди Алън и френската нова вълна, Oh Boy създава у зрителя усещане за потиснатост с помощта на главния си герой, който често успява сам да си навреди, макар да не допуска кой знае какви грешки.
Das Wunder von Bern/Чудото от Берн
Лятото на 1954г. Съветският съюз изпраща своите военнопленници по домовете им. Един от тях е бащата на скромния Матиас, 11 годишен любител на футбола, който живее с майка си, сестра си и брат си в миньорски град в Западна Германия. Момчето отдавна е намерило заместник на баща си в лицето на футболиста Хелмут Ран, който е "осиновил" и приел Матиас като свой талисман. Завръщането на бащата на момчето, Ричард, помрачава щастието на семейството. Смазан от годините, прекарани в плен, на Ричард му е трудно да се адаптира към живота в следвоенна Германия. Неговата суровост го отчуждава от семейството му. За Ричард футболът е безсмислен, както е безсмислено и световното първенство по футбол, което ще се проведе в Берн, Швейцария. Със страстта си и борбения си дух Матиас запалва отново любовта към живота в сърцето на баща си.