След като разобличава тъмните сделки на неаполитанската мафия в знаменития си документален роман „Гомор”, Роберто Савиано е осъден на смърт от Камората. За да бъде предпазен, той е поставен под 24-часова охрана повече от 7 години. През това време опознава отблизо служителите на правоохранителните органи по света. Благодарение на тяхната информация, Роберто придобива детайлна представа за целта и мащаба на търговията с дрога. И написва потресаващия репортаж „Нула Нула Нула“, в който изумително съчетава емоционалния си изказ с хладнокръвен геополитически анализ.
Огромният документален материал, събран от Роберто Савиано, е представен с присъщата за автора страст, близка по своята сила до акта на самозапалване.
Савиано е журналист с рядко срещан кураж, интелектуална мощ и висока нравственост, способен да види връзките между крайно различни на пръв поглед събития и умело да ги свърже в една единствена епична история.
Терминът „Нула Нула Нула“ се използва за обозначаване на най-качественото бяло брашно. За наркотрафикантите пък това е кодово название на най-чистия кокаин на пазара. Роберто Савиано е избрал това наименование за заглавие на забележителното си разследване за това как трафикът на кокаин въвлича света в сивата икономика и налага собствени порочни правила и поквара на своите слуги, а чрез тях и върху всички нас.
Белият прах е посипал планетата и ако не е под носа ни, той е пред очите ни. Той не е екзотика на криминалния живот, а част от всекидневието ни.
Строителство, банки, необяснимо успешни бизнесмени и политици - във всяка точка на планетата, зад тях се проточва бялата нишка на коката. „Нула Нула Нула“ не разказва истории, а разкрива механизмите на съвременната световна икономика.
Посвещавам тази книга на всички карабинери,
които са ме охранявали. Над 38 000 часа, прекарани заедно.
И за тези, които тепърва ще прекараме.
Навсякъде.
Роберто Савиано е обвинен от бившия италиански премиер Силвио Берлускони в опозоряване на страната и липса на патриотизъм.
След разследванията на неаполитанската полиция, италианският министър на вътрешните работи Джулиано Амато му назначава личен бодигард и го изпраща в Неапол. През есента на 2008 г. информаторът Кармине Шавоне, братовчед на затворника Франческо Шавоне - шеф на клана Касалеси, разкрива пред властите, че кланът планира да взриви Савиано и полицейския му ескорт по Коледа на магистралата между Рим и Неапол; в същия период Савиано обявява намерението си да напусне Италия, за да спре да живее като затворник и да започне животът си отначало.
На въпроса на Евронюз как се справя с напрежението от смъртната заплаха, Савиано отговаря:
„Рядко минава ден без някой да обяви смъртта ми. Но за да ми навредят, враговете ми първо трябва да угасят светлината, която медиите хвърлят върху мен. Защото това, което ме предпазва, е не само полицейската охрана – на която аз съм дълбоко благодарен – а същио и интересът на обикновените хора и успехът на моята работа. Дори Шавоне каза в един вестник, че ще трябва да изчака вълната от популярност около мен да се разсее."
Евронюз: Все пак как успяваш всеки ден да живееш в страх?
Савиано: "Не ме е страх. Чудесно осъзнавам, че те искат да си платя. Постоянно се опитвам да си представя как, кога и защо. Защото те никога няма да приемат, че някой, който е срещу тях, може да бъде силен! Тяхната стратегия е проста – опитват се да разрушат имиджа на човека, който ги напада, това е, което винаги са правили. Опитват се да те представят като луд, лъжец, клоун. Неотдавна това се опитаха да направят с мен. Ако могат да отправят това съобщение, че ти си никой, ставаш уязвим."
На 20-ти октомври 2008 г. шест носителя на Нобелова награда и интелектуалци (Орхан Памук, Дарио Фо, Рита Леви-Монталчини, Дезмънд Туту, Гюнтер Грас и Михаил Горбачов) публикуват статия, в която декларират, че са на страната на Савиано срещу Камората, и мислят, че Камората не е просто проблем за сигурността и публичния ред, а също и за демокрацията. Те смятат, че италианското правителство трябва да предпази Савиано и да му помогне да води нормален живот. Подписите са събрани от сайта на италианския вестник „Ла република“.
„В днешния свят информацията не е сама по себе си обезпокоителна, понеже всичко може да бъде казано, всичко идва и си отива, много е трудно нещо да остане тайна. Истинското предизвикателство е тази информация да стигне до публика, да се превърне в обект на обсъждане, да бъде повтаряна и разбрана по-добре.“ – Роберто Савиано