Френските филми, които трябва да гледате [част втора]

След като загряхме с първите три френски филма, бързаме да ви дадем поне още толкова качествени филмови предложения, чрез които да усетите духа на невероятното френско кино. Има нещо вълшебно и магично в тях, все е толкова различен и въпреки това всички си приличат по това, че остават невероятни емоции и спомени у всеки един от нас. Затова да не се бавим, а да ви представим новите предложения. Ето ги и тях:

 

 

Синьото е най-топлия цвят/Blue Is the Warmest Color

 

Адел е млада жена, чиито копнежи, екстази и любовни терзания са показание в продължение на няколко години, започвайки още от късния й пубертет. Ема е по-зрялата партньорка на Адел, която възбужда желанията й и разпалва любовта й. Синият е най-топлият цвят е същински емоционален епос, вибриращ от чувствен екстаз. Неслучайно Питър Брадшоу, “The Guardian” заявява: „Опустошително съчетание между еротика и печал… Пламенно емоционален и чувствено секси филм, който напомня колко плахо сексуални са повечето филми… Ярките секс сцени са заснети с вкус и въздействат, без да скандализират.“

 

Руби и Куентин/ Ruby & Quentin

 

Едва невероятна комедия, която показва пълния блясък на френското кино, както ненадминато в този жанр. Филмът разказва за мрачния престъпник Руби, който след като скрива плячката си и попада в затвора, където среща Куентин — глуповат и словоохотлив гигант, който се сприятелява с него. След като Куентин, без да иска, осуетява опита за бягство на Руби, двамата накрая успяват да избягат заедно. Тъй като не може да се отърве от непохватния Куентин, Руби е принуден да се движи с него, докато преследва бившите си съучастници, за да отмъсти за смъртта на любимата жена и за да се добере до парите преди тях.

 

Праиж, обичам те/Paris, I love you

 

През 1964 г., когато Френската Нова Вълна бе в апогея на своето влияние, шестима от най-известните режисьори създадоха филм за Париж. „Париж, видян от…“ включваше новели на Жан-Люк Годар, Клод Шаброл и Ерик Ромер. Епизодите носеха духа на времето си: невинни черно-бели винетки на град, който впоследствие претърпя много промени. Сега 21 кинематографисти са поканени да се върнат по известните улици в Града на светлината, за да нарисуват своите портрети. Париж сега принадлежи на света и екипът е космополитен като самия град.

 

Първата част от статията четете тук:

Автор: ИъН Здравчев