След като наелектризира света с документалния филм „Вътрешна афера” („Оскар“ 2011), Чарлз Фъргюсън доразвива наблюденията си и обяснява как финансовият сектор е станал доминираща индустрия в САЩ, с най-широко разпространени вреди, които обаче остават ненаказани. През последните няколко десетилетия Щатите са преживели една от най-радикалните социални и икономически трансформации в своята история и са се превърнали в общество на неравенство и нечестност. Фъргюсън разкрива мрежите от академични, финансови и политически влияния – във всички последни администрации, – които са станали дестабилизиращ фактор. Фактор, който подкопава устоите на американската политическа система и възпрепятства икономическия растеж на страната.
Много от деянията в основата на Финансовия балон и кризата, както посочва Чарлз Фъргюсън, са буквално престъпни и липсата на заведени дела срещу висши финансисти е почти толкова възмутителна, колкото и извършеното във финансовия сектор. Той дава подробна ретроспекция на събитията, отключили Финансовата криза и последствията от нея. По думите му финансите са станали доминираща индустрия в САЩ, докато производството, дори високотехнологичното, почти е изчезнало; финансовият сектор е станал изключително корумпиран, с най-широко разпространени вреди, които водят след себе си Балона и остават ненаказани; наред с това финансовият сектор се е превърнал в дестабилизираща индустрия, която възпрепятства икономическия растеж на САЩ, започнал е да подкопава устоите на американската политическа система, правителството, университетите с цел да избегне регулацията. Най-шокиращото – САЩ са се превърнали в едно общество на неравенство и нечестност.
Мрачната му прогноза е, че тези процеси ще превърнат САЩ в западащо, несправедливо общество с бедно, недоволно и необразовано население, контролирано от малък, свръхбогат елит – общество, което би било не само неморално, но и нестабилно, заредено с религиозен и политически екстремизъм.
Книгата „Хищническа нация” засяга два въпроса – въздигането на финансите като престъпна индустрия и ролята на престъпните деяния в причиняването на кризата и анализ на нарастващото неравенство в САЩ. След атентатите от 2001 г. основната част от ресурсите на ФБР са били съсредоточени в антитероризма – само нищожна част са разследвали ипотечните измами. Разбира се, някои от поразиите, причинени от Балона и кризата, не могат да бъдат приписвани изцяло на личните интереси и измамите. Но това не означава, че останалото е причинено от неволни грешки. То по-скоро е симптоматично за определена култура и за правителствена система, която е извън контрол.
В първите две глави на книгата си Чарлз Фъргюсън представя ретроспекция на двайсетгодишния период, през който финансовият сектор бива дерегулиран, окрупнен и дестабилизиран, както и на зачестяващите престъпления и финансови кризи. В следващите три глави са разгледани конкретните практики, довели до задълбочаване на проблема – отпускането на ипотечни заеми, инвестиционното банкиране и сходните нему дейности, идването на кризата и последвалите реакции. В шеста глава е разгледана финансовата престъпност и са посочени възможностите пред прокурорите. Последните четири глави са посветени на анализ на скорошните промени в Америка – като се започне от финансовите услуги, академичната общност и други икономически сектори, както и политическата система, поставен е въпросът за упадъка на Америка и превръщането й в икономически стагнирана, финансово нестабилна държава със засилващо се социално неравенство.
В осма глава Чарлз Фъргюсън се обръща към академичната общност, разглеждайки подробно как финансовият сектор и други групи заможни хора със сходни интереси водят до корумпиране на американските учени, отнемайки им ролята на независими анализатори и превърнащайки ги в инструмент за корпоративно и финансово лобиране. В девета глава е засегнат упадъкът на икономическата и политическата система, а в десета глава се дискутират алтернативите пред САЩ и Европа, мащабните политически промени, които трябва да се предприемат, както и социалните и политическите действия, нужни за постигане на целите.
Книгата „Хищническа нация” е брилянтен анализ на причините за финансовата криза и на последствията от тях – превръщането на финансите в хищническа индустрия.
Чарлз Фъргюсън е удостоен с „Оскар” за документалния си филм „Вътрешна афера” (2011), а първа номинация за престижната филмова награда получава още за „Краят не се вижда” – филм за войната в Ирак. Фъргюсън е завършил университета „Бъркли” в Калифорния, има докторска степен по политически науки от Масачузетския технологичен институт и е бил консултант на Белия дом, както и на водещи компании като Apple, IBM, Texas Instruments.
Филмът му „Вътрешна афера” е носител и на множество награди: Награда на Гилдията на режисьорите в Америка, 2011г.за изключителни режисьорски постижения в документалистиката; Национален борд на отзивите, 2010г. - класира се в Топ 5 на документалните филми; Награда на филмовите критици в Ню Йорк, 2010г. - Най-добър документален филм; Награда на Националната филмова асоциация на критиците, 2011г. - Най-добър документален филм; Награда на Асоциацията на филмовите критици в Североизтока, 2010г. - Най-добър документален филм; Награда на Гилдията на сценаристите в Америка, 2011г.- Най-добър сценарий на документален филм; Награда на Асоциацията на филмовите критици в Бостън, 2010г. - Най-добър документален филм.
„С „Хищническа нация“ Чарлз Фъргюсън продължава започнатото във филма „Вътрешна афера“ - свързва точките и задава въпроси, но все още не получава отговори; как виновните за кризата не са подведени под отговорност и как можем да сме сигурни, че това няма да се случи отново.“
Ариана Хъфингтън, президент и главен редактор на Huffington Post
„С почти енциклопедична фактологична основа, която да подкрепи аргументите, брилянтният Чарлз Фъргюсън ни предостави „Вътрешна афера“. Сблъсъкът между Уолстрийт и Вашингтон, който постави икономиката ни на колене, ще предизвика яростна реакция у всеки.“
Елиът Спицър, губернатор на Ню Йорк
„Фъргюсън представя яростно обвинение към хищническото поведение на части от финансовата система и към корумпираната демокрация, причинена от финансовите лобита на „големите пари“. Една книга, която си заслужава да бъде прочетена, независимо дали сте съгласни, или не с аргументите.“
Нуриел Рубини, професор по икономика и международни отношения