В предишните три част на класацията ни, обхващаща най-доброто от българското кино съсредоточихме вниманието си предимно върху филмите от миналия век. За да покажем, че макар и бавно, все пак българското кино не е загубило напълно своята сила и все още може да намерите добри български заглавия, последните части на класацията оставихме именно на филмите от този век. Ето ги и тях:
Стъпки в пясъка
Един от малкото филми за прехода, който си заслужава гледането, "Стъпки в пясъка" разказва за Слави, който след продължителна емиграция се завръща в България. На летището той споделя с няколко случайни непознати своята история: едно детско влюбване, което прераства в страстна любов, последвана от разочарования; неприятностите с милицията по време на социализма; бягството зад граница; годините прекарани в Австрия и Америка; какво го е накарало отново да се върне в България…
Светът е голям и спасение дебне отвсякъде
„Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ е историята на едно момче Алекс, което с помощта на своя дядо преоткрива света и се опитва да намери себе си след преживяна тежка катастрофа. Действието на филма започва през 1970-те, когато Алекс е роден в малък български град. Семейството му е принудено да избяга на Запад. 25 години по-късно родителите му загиват в катастрофа, а Алекс загубва паметта си. Дядо му си стяга багажа и заминава за Германия. Започва да учи внука си да играе табла. Двамата пътуват обратно за България заедно и по пътя Алекс не само си възвръща паметта, но и желанието за живот. Филмът определено си заслужава, доказателство за това е и факта, че за много малко не достигна до финалните номинации за Оскар за чуждестранен филм.
Мила от Марс
Бременно и бито, 16-годишно момиче бяга от опасен мъж и попада в далечно гранично село. Скоро разбира, че единствените му жители, девет старци, отглеждат марихуана за мъжа, от когото бяга. Момичето решава да остане въпреки всичко, да роди детето си и да потърси истината за себе си. Открива я в една особена любов. Ако резюмето не ви е впечатлило достатъчно, ще добавим, че филма притежава всичко необходимо да допадне на младата публика – радикално младежко светоусещане, кодирано в стегнат кинематографичен ритъм; неочаквана за българското кино флуидност на разказа; диалог без цензура, бликащ свободно от дълбините на грубия ни живот; органична и модерна игра; хумор, рап и нежност и още много.
Първата, втората и третата част от статията четете тук, тук и тук: