Спомени за редица хора и ключови събития от най-новата история на Полша са увлекателно описани в автобиографичната книга на Данута Валенса „Мечти и тайни“. Съпругата на полския президент Лех Валенса и бивша първа дама разкрива подробности и малко известни факти от личния живот както на семейство Валенса, така и от своя собствен, посочвайки най-тежките си моменти и най-ярките си спомени за случилото се в страната й през последните десетилетия.
Първата дама на Република Полша в периода декември 1990 – декември 1995 Данута Валенса споделя тежки моменти и мили спомени от своя живот – от детството през годините на „Солидарност“ до наши дни – в автобиографичната си книга „Мечти и тайни“.
Данута Валенса е родена през 1949 г. в местността Колония до село Крипи, Полша. Тя е второто от деветте деца в семейството на земеделския стопанин Збигнев Голош. След като напуска родното си място, бъдещата първа дама на Полша отива в Гданск, където, работейки в павилион за цветя, среща бъдещия си съпруг и основател на движението „Солидарност“ Лех Валенса, с когото сключва брак през 1969 г.
Освен детството, родния си дом, женитбата и радостта от майчинството на цели осем деца, в „Мечти и тайни“ съпругата на полския президент Лех Валенса описва и малко известни до сега факти за живота им. Тя разказва за основаването на движението „Солидарност“, за въвеждането на военното положение в Полша в края на 1981 г. и за отглеждането на шестте им – по това време – деца, за които се е грижела изцяло сама, тъй като съпругът й е бил отведен „в неизвестна посока“, а и така или иначе е бил постоянно на „заседания в Гданск, срещи с властите във Варшава, пътувания из Полша за съвещания с местните организации на „Солидарност“. Данута Валенса пише също как е получила Нобеловата награда за мир през 1983 г. от името на своя съпруг, който по това време е интерниран, както и за президентските избори през 1990 г. и първите решения и промени в Полша броени месеци след падането на Берлинската стена. Разказвайки за ролята на първата дама, за изгубените избори през 1995 г. и за живота след президентството, Данута Валенса подчертава: „Стойността на човека се проявява в обикновените и в нетипичните житейски ситуации. Човек трябва цял живот да работи върху себе си, защото този, който не работи върху себе си, не се развива. Не можеш да кажеш: „Сега вече знам всичко, всичко ми е позволено.“ Бих могла да кажа така: „Вече съм постигнала всичко и съм умна.“ Скромността възнаграждава човека с много неща. Животът е най-добрият учител, най-добрият университет, но трябва всеки ден да учиш. И аз учех. Ще се опитам да разкажа как изглеждаше моето учение, как изглеждаше израстването на това растение и как се превръщаше в дърво. Нека това бъде разказ на един стар дъб.“
Изданието „Мечти и тайни“ (обработено от Пьотр Адамович) съдържа и богат снимков материал, част от личния архив на Данута Валенса.