Френският историк на изкуството и специалист по класическо ренесансово изкуство Даниел Арас тълкува велики творби на световно признати майстори на четката като Тициан, Питер Брьогел Стария, Диего Веласкес и др. в книгата „Да гледаш и да виждаш“. Луксозното издание съдържа над 50 цветни илюстрации и детайлни фрагменти, в които изкуствоведът анализира отделни елементи.
Чувствителността и финият усет към детайла са ключови качества за всеки, дръзнал да се занимава с изкуство. Често когато става дума за класически творби смятаме, че няма какво ново да се напише, каже или разтълкува за утвърдените от векове имена в изобразителното изкуство и станалото им канон творчество. Французинът Даниел Арас (1944–2003) – историк на изкуството и специалист по класическо ренесансово изкуство, обаче е на друго мнение.
В „Да гледаш и да виждаш“ (с подзаглавие „Описания“) Арас тълкува проникновено и умело редица класически произведения, сред които знаковите „Поклонението на влъхвите“ на Питер Брьогел Стария, „Венера Урбинска“ от Тициан, „Марс и Венера, изненадани от Вулкан“ на Тинторето, „Благовещение“ на Франческо дел Коса, „Менините“ на Диего Веласкес и др. Начинът, по който Арас говори е забавен и достъпен, а стилът му – жив и увлекателен. В една от главите, посветена на Франческо дел Коса, Арас споделя: „Знаете ли, че мекотелите имат слабо зрение? Нещо повече, смята се, че те изобщо не виждат. Ориентират се по друг начин. Въпреки двете очи на върха на наострените рогца, те на практика не виждат нищо; най-много да различат интензитета на светлината. Карат го „на обоняние“. Коса сигурно не го е знаел, както и вие. Но това не му е било нужно, за да превърне един охлюв във фигура на слепия поглед. Не знам вие какво мислите, но на мен това ми взима акъла.“ Освен цялостните творби на гениалните художници, „Да гледаш и да виждаш“ съдържа и отделни фрагменти с елементи, които авторът анализира детайлно по блестящ начин. Чрез живия си и освободен език Даниел Арас ни въвежда в необятното поле на познанието, което класическата живопис разкрива пред нас.
Даниел Арас е сред най-известните изкуствоведи на нашето време. Роден в Алжир през 1944 г., той се записва в Сорбоната, където готви дипломна работа на тема класическо ренесансово изкуство – акцентирайки върху св. Бернардин Сиенски – вдъхновен от инцидент, описан в Histoires de peintures. Впоследствие сменя темата, завършвайки l’École des hautes études en sciences sociales (EHESS) под ръководството на видния френски философ, историк и критик на изкуството Луи Марен. В периода 1969–1993 Арас е преподавател по история на модерното изкуство (XV–XIX в.) в университетите Париж-IV и Париж-I (наследници на Парижкия университет). От 1982 до 1989 г. ръководи Френския институт във Флоренция, Италия, където създава кино фестивала „France Cinéma“. От 1993 г. до сетния си час Арас е ръководител в EHESS.