Хора от разнообразни произход, етнос, религия, социално положение, пол разказват за вълнуващите си пътешествия из удивителни кътчета в различни краища на Света в книгата „Пътешественици“ на Вяра Тимчева. Освен вълнуващите приключения на колоритните чудаци, авторката поглежда пътуването от философска гледна точка – като „метафора, която описва търсенето на смисъла на живота“.
Едва ли има по-вълнуващо нещо от това да посетиш ново място, да се срещнеш с непознати хора, да разбереш техните привички, начин на живот, интересни – защо не и странни обичаи, местни истории, легенди и поверия – да опознаеш нова култура, която да остави у теб незабравимите спомени от едно паметно пътуване. Преди столетия св. Августин е казал: „Светът е книга и който не пътува, прочита само една страница от него.“ На същото мнение са и днес мнозина, сред които е и Вяра Тимчева – журналист, репортер и преводач на свободна практика, която понастоящем живее в Люксембург. Автор и на „Индия и Малкия Тибет, от Хималаите до пустинята“, както и на „Приказното и смъртта“, „Митът за Дядо Коледа“ и „Образът на магьосника“ – и трите на френски език, днес Вяра Тимчева ни среща с различни по националност, възраст, професия и интереси хора, които разказват за своите пътувания до различни краища по Света в интригуващия сборник „Пътешественици“.
Героите на книгата споделят интересни истории: за лов на слонове в Того; за пътешествие с платноходка из Средиземно море; за покоряване на шестия по височина на планетата хималайския връх Чо Ою; за експедиции с велосипед от Швейцария до Тибет и с мотоциклет през Латинска Америка и др. Всеки от тях отговаря на своеобразна анкета, в която срещаме въпросите: „Първото ви голямо пътуване?“, „Кои страни ви впечатлиха най-много и с какво?“, „Най-интересното приключение по време на пътуване?“, „А най-страшното?“, „Най-комичното приключение, което ви се е случило на път?“, „Най-неразумното, което сте правили при пътуване?“, „Най-интересните хора, с които сте се запознали в пътешествията си?“, „Какви пречки сте срещали?“, „Трябва ли е човек да е богат, за да пътува?“, „Кое е пътуването, за което мечтаете?“ Освен удоволствието от физическото пътешестване, авторката засяга въпроса и за вътрешното удовлетворение от пътуването. В предговора на „Пътешественици“ Тимчева пише: „Защо на пътешественика е отредено толкова специално място в културата на човечеството? Навярно защото е считан за човек, тръгнал да върши нещо свято. Защото няма как едно външно, физическо отпътуване да не доведе в някаква степен до вътрешно, символично пристигане. Затова и в повечето традиции пътуването е метафора, която описва търсенето на смисъла на живота. Който пътува, търси, завръща се към себе си, а оттам – и към извора, към божественото.“