Румен Данов е съветник на президента Желю Желев по националната сигурност до 1995 г., когато подава оставка. Бил е член на няколко „неформални” организации преди 10 ноември 1989 г. Депутат във Великото народно събрание от „Екогласност”, СДС. Книгата „Българските освобождения” е резултат на дългогодишни наблюдения и личен опит в българския политически живот отпреди 10 ноември до наши дни. С особено внимание и от позициите на свидетел и участник в политическите процеси авторът разказва времето от началото на промените.
Жанрово, книгата е интересна амалгама от документалистика, политически анализи и кратки белетристични откъси по част от темите. В повечето случаи тезите на автора са спорни, изненадващи и нестандартни. Текстът се състои от две части. Първата е аналитичен опит за различен поглед върху публично наложилата се основна парадигма на Прехода:
Всеобхватен и коварен комунистически заговор, започнал още през 70-те години на ХХ век.
Тотална обществена фрустрация и безнадеждност заради проникването на агенти и комунисти навсякъде в социалния организъм.
Неверие в собствените сили и възможности и безкрайно вайкане за резултатите от Прехода.
И логично следващите въпроси:
Възможен ли беше преход в България, подобен на аналогичните процеси в Полша, Чехия и Унгария?
Възможно ли беше да се появи българският Лешек Балцерович, „бащата” на полската шокова реформа и едновременно с това бивш член на ПОРП?
Авторът аргументирано доказва, че професионалният и нравствен капацитет на личностите, участвали в годините на голямата промяна, изиграват решаваща роля за резултатите на прехода – такива, каквито ги познаваме днес, 25 години по-късно. Че националното униние е резултат не толкова на страховити сили и пъклени сценарии, колкото на неверие в собствените сили, в липсата на съгласие по основните параметри на промяната и пълното неразбиране за силата на допустимия компромис в името на бъдещето и прогреса.
Повествованието е „оцветено“ и с кратки лични разкази за времето преди и около 10 ноември.
Имаше ли конспиративност в дейността на „Екогласност”?
Продукт на ДС ли са дисидентските организации?
Как бяха унищожени двете основни партии в СДС – БСДП и БЗНС „Никола Петков”, и кой имаше полза от това?
Кой разкри досието на Петър Берон?
Кой подпали Партийния дом?
Какво е общото между 14 декември 1989 г. и 10 януари 1997 г.?
Кой стои зад печално известните „Боянски ливади”?
Втората част проследява последиците от три съдбовни дати в историята на България - трите български „освобождения“. Авторът дефинира интегритета на всяка общност като резултат от пълноценното взаимодействие на три базисни категории – собствеността, елитите и вярата/публичната нравственост.
Резултатите са шокиращи! Повторенията са обидно подобни и закономерно следващи всяка генерална обществено-политическа промяна, настъпила след 3 март 1878 г., 9 септември 1944 г. и 10 ноември 1989 г. Всеки път собствеността се сменя насилствено и за един исторически миг, включително и след първото, безспорното освободително събитие от 1878 г.
Всеки път елитите – едва-що оформили се и прохождащи, ще бъдат унищожавани (включително и физически, след второто „освобождение”) от изгладняла и озверяла армия нови партизани, чиновници и декласирана полуинтелигенция. Вярата няма да остане настрана от тези процеси – там също люшканията са от едната в другата крайност.
Поуки липсват. Или по-скоро – услужливо са забравяни. Всеки път започваме от нулата, без спомен за минал опит. Всеки път откриваме топлата вода, в резултат на което седем поколения българи са материално и духовно „ощавени”, замаяно питащи се защо сме такива ние, българите... Тази книга е изненадващ и предизвикателен опит да се намери отговор на този вечен и нелеп въпрос.