Американският психотерапевт и преподавател д-р Дейвид Ричо маркира разликата между нездравия, невротичен страх и уместния страх, показвайки ни как да се „страхуваме безопасно“ в своята книга „Когато любовта срещне страха“.
Страхът съпътства всекидневно повечето хора. Той е в основата на всичко, което човек върши – решенията, които (не) взима, рисковете които (не) поема, действията, които (не) извършва, думите, които (не) казва. В книгата „Когато любовта срещне страха“ (с подзаглавие „Как да сме едновременно чувствителни и силни“) американският психотерапевт и преподавател д-р Дейвид Ричо обяснява как да изпитваме страх безопасно. Авторът смята, че хората не могат да живеят без да изпитват дори и малко чувство на страх. Затова за всеки е полезно да се научи да разбира колко много пречи това чувство, спиращо и ограничаващо човека ежедневно.
Ричо показва как можем да надскочим страха си по начин, по който да не може нито да ни (де)мотивира, нито да ни поставя граници. Ученият уточнява разликата между нездравия страх и уместния страх, разглеждайки обстойно невротичния (парализиращ) страх – стресовата възбуда, на чиято почва процъфтява егото. В изданието е широко застъпена и темата за компулсивността, за това как поддържаме състоянието на уплаха, съпротивата ни, защитните ни механизми, паническите реакции и връзката между страха и любовта, тъй като страхът – според Ричо – е единствената преграда пред любовта.
„Когато любовта срещне страха“ е полезен наръчник за всеки, който се страхува, че околните не го обичат достатъчно или пък показват любовта си по особено натрапчив начин; че не може да се сближи с някого и да се почувства оценен; че отива прекалено или пък недостатъчно далеч в любовта; че не може да сложи край на тягостните си взаимоотношения с някого; дори че няма от какво да се страхува... Ричо излага тезата, че страхът невинаги е негативно явление. Болката и страховете могат да ни накарат да променим нещо в своя живот, поемайки по различен, по-добър път. Той коментира: „Понякога страхът, който изпитвате преди нова задача или при труден преход, може да се уподоби на изпитанието за инициация, през което преминава всеки герой. В края на краищата какво е героят – това е човек, който е преживял болката и тя го е променила.“
Ричо е познат на българския читател с книгата „Наръчник за съзряване“, в която той показва как да култивираме силното его на възрастния човек и да го надраснем с цел изява на духовната страна на Аз-а.