Франция, XVIII век. Званието "официална метреса" е знак за висока чест и към тази позиция се стремят кажи-речи всички дами в Двора. Министри и придворни дами, генерали и финансисти, разделени или обединени по интереси, следят всяка изплъзнала се усмивка и всеки отегчен поглед на краля с точност и умение, на които днес и в МОСАД могат да завидят, за да отгатнат кога наближава краят на поредната му любов и да се заемат с "подхвърлянето" на нова такава. Защото решенията на владетеля в полза на един или друг кръг се вземат нерядко сред намачканите чаршафи на височайшия му креват.
Годината е 1745-а. Луи XV дава маскенбал по случай женитбата на дофина. Приближени на Двора вкарват непоканена буржоазката Жан-Антоанет д'Етиол. Рискът си струва - нейната хубост, остър ум, образованост и изящни обноски вече са известни в салоните на Париж, защо да не бъдат забелязани и във "Версай" и да им донесат предимства. Жан е облечена като Диана, Луи е в модерния костюм на тисово дърво. Тя е на 24 години, омъжена, с две деца, той - на 35, женен, с 11 деца, освен това страда по преждевременната загуба на младата си метреса. И какво значение има всичко това, когато богинята изпрати невидимите си стрели. Луи забравя и жена, и деца, и траур, за да се впусне презглава в най-подлудяващата любов на живота си, а малката буржоазка, заемайки своето място в сърцето му, застава на върха на неписаната йерархия на тънещия в лукс и интриги, чудовищно голям дворец и поема пътя в историята като маркиза Дьо Помпадур.
За да остане там завинаги – но не просто като кралска любовница, а като една от големите личности със заслуги към културата на Франция. Без нея и нейното застъпничество надали Енциклопедията щеше да види бял свят, надали Франция щеше да произвежда финия севърски порцелан, надали Просвещението щеше да е същото. Получила най-доброто образование за времето, надарена с артистичен и музикален талант, мадам Дьо Помпадур създава театъра на „Версай” и сама играе в него, издейства средства за талантливи художници и занаятчии, като сама създава една от най-големите колекции на своето време и допринася за развитието на стила рококо в архитектурата, модата и мебелите. И не на последно място разчупва скованите норми на Двора и въвежда непринудения стил на приятелските вечери, на които лично свири и пее.
Клаудия Циглер проследява шеметната съдба на тази жена – една от най-известните, най-одумваните и най-оспорваните в човешката история – до края на дните й, търсейки отговор на въпроса: "Къде е нейната сила? Дали в това невероятно съчетание на интелект, красота и таланти, или и в още нещо – в това, че единствена отговаря на страстта на краля с истинска любов?". Книгата е на пазара с логото на издателство “Емас”.