За наша огромна радост успяхме да присъстваме на So Academy или поне на част от нея, защото се насладихме единствено на лекциите на Владимир Тодоров и Любо Христов. Те пък обаче се оказаха толкова интересни, завладяващи и полезни, че сме сигурни, че няма как организаторите да не са се погрижили и останалите 2 лекции да са на същото ниво, така че с увереност можем да заключим, че първото издание на So Academy беше повече от успешно.
И за да задоволим любопитството ви ще кажем няколко думи за интересното преживяване, което даде един различен старт на иначе сивата и скучна седмица. Първата лекция, която посетихме, беше на забележителния Владимир Тодоров - автор, илюстратор и филмов художник с над 20-годишен опит в киноиндустрията. Придобил известност след работата си по анимациите във филми като „Хари Потър и философският камък“, „Ерагон“ и „Стюарт Литъл" и бивайки част от екипа, създал носителя на Оскар за късометражен анимационен филм “The Chubb Chubbs”.
Той избра неформалния начин за образование и лекцията му беше своеобразна беседа с публиката. Поговори ни и показа част от работата му по филми като "Полярен експрес", "Стюард литъл", "Коледна приказка", "Хари Потър" и още много известни заглавия, както и случки от работата му, като например момента, когато Роулинг му заявила, че кентавърът от "Хари Потър" не изглежда така както тя си го представя и го помолила да го направи отново, но този път да бъде по-секси.
Разкри ни колко са важни малките детайли и как понякога светлината добавя драматизъм в образа и е способна да предопредели отношението ни към определен персонаж. Сподели не малко знания, които е придобил по време на обучението си в България и са му помогнали за настоящото му реализиране, както и за процеса на работата му, когато често, за да може да се вдъхнови да направи определен образ, създава предистория на определения персонаж, която често бива вземана предвид от режисьора.
Показани ни част от книгите му, които всъщност са правени, чрез идеите за филми, които са постоянно в главата му. Разказа ни за работата му с Робърт Земекис, от която е очарован и как проектът за екранизиране на една от книгите му е била на път да се реализира и то точно под ръководството на Земекис като режисьор, но организационни моменти в компанията спънали всичко. Имахме честта да видим и първата сцена или по-точно част от нея от първият авторски и напълно самостоятелен късометражен анимационен филм, които определено ни накрая да чакаме с нетърпение да бъде завършен.
И след като приключи със себе си и своята работа достави най-голямото удоволствие на всички кинаджии, а именно направи дискусия на тема кино. Разказа ни как американските студиа всъщност в момента снимат филми единствено за Китай, тъй като това е най-големият пазар и не малко са случаите, когато сценаристи и режисьори са принудени да се съобразят с този факт, като избягват китайците да бъдат негативни герои. Как драматичните роли изчезват от кино екраните и актьорите все по-често предпочитат да участват в сериали, които приличат все повече на кино продукции. Както и за явлението, при което анимациите са предназначени за възрастни, а игралните филми се вдетиняват.
След невероятното начало и високо вдигната летва на сцената се качи Любо Христов, които ни поговори за специалните ефекти, които прави неговата компания. Лекцията започна с логична предистория за времето, когато специалните ефекти не са съществували и хората, създаващи кино са опирали до своето креативно мислене, благодарение на което писалка, залепена със скоч на стъкло е изпадала в безтегловност и много други.
Показа ни ни много нагледен материал и подробно ни обясни всеки един детайл от работата му, като успя да ни убеди, че специалните ефекти невинаги са само експлозии и зрелищни сцени, те често остават доста незабележими. Промяната на обстановката, добавянето на различна светлина или дейността, която му е донесла най-много приходи - добавяне на небе са малка част от множество специални ефекти, които рядко забелязваме.
Един от най-интересните моменти беше, когато ни запозна с работата му по-спечелилия оскар "Животът на Пи", чрез който ни даде представа за реалната ситуация на правени на филми, а именно в целия процес на създаване на филма участват хиляди хора, като конкретно за "Живота на Пи" са били само 2000 души, от десетки страни по света, като дори не се познавали.
Кулминацията на деня за нас беше неговата история за пътя му до върха. Сподели ни как от доста време е искал да се занимава с компютърна анимация, а първоначалното му обкръжение се чудели на желанието му, защото гледали на компютъра като на струг, докато, когато пристигнал в Лондон и кандидатствал за работа с неговото портфолио пълно с традиционна анимация го попитали дали програмира и му заявили, че си търсят програмист, а не художник.Сподели ни и как е успял да навлезе в света на компютърната анимация и как благодарение на традиционната така е успял да изпъкне.
Поговорихме и за новите технологии и как те променят изкуството, но бяхме уверени от него, че традиционният начин няма да изчезне, защото и сега не е изчезна, а просто се е променил. За финал ни зарадва с изказването, което едва ли ще забравим скоро, а именно "компютърът е просто поредното средство, подобно на четката и молива."