Изчерпателен и интригуващ пътеводител по земите на някогашна Югозападна България е „Из живота и положението на българите във вилаетите“ на незаслужено забравения днес роден писател и общественик Атанас Шопов. Това е пета книга от поредицата „Спасената история“на ИК „Изток-Запад“.
Атанас Шопов e български общественик и писател. Учи в руско медицинско училище и следва право в Париж и Петербург. Участник в Руско-турската война (1877–1878), след Освобождението Шопов е секретар и редактор в Българската екзархия в Цариград и консул в Солун. От 1884 г. е член на Българското книжовно дружество (предшественик на Българска академия на науките). Шопов превежда от гръцки и френски език. Сред издадените негови съчинения са: „Десетдневно царуване. Из българското въстание в 1876 г. Дневници на един бунтовник“ (1881), „Македония от етнографско, историческо и езиково гледище“, „Сръбските претенции над Скопската епархия“, „Истината върху конституционния режим на младотурците“.
През 1887 и 1891 г. Атанас Шопов предприема пътувания в района на Тракия и Македония, проучванията от които издава в своите трудовете „Народността и езикът на македонците“ и „Из живота и положението на българите във вилаетите“. Сътрудничи на сп. „Читалище“, вестниците „Право“, „Ден“, „Век“ и на други периодични издания. Автор е също на статии по педагогически въпроси и на стихотворения.
„Из живота и положението на българите във вилаетите“ на Шопов е неподправен и изчерпателен пътеводител из земите в някогашна Югозападна България. За автентичността на описаното в нея допринасят и използваните в текста остарели думи и изрази от този край, които отдавна са излезли от употреба и днес звучат непознато или архаично. За по-лесното и осъвременено разбиране на написаното от Шопов книгата съдържа и речник на диалектните думи в българския език, използвани по тези земи.
„Из живота и положението на българите във вилаетите“ е част от поредицата „Спасената история”, която включва още „Живата истина“ на Павел Милюков, „Лятото на 1913 година“ на Георги Илиев, „Македония и Българското възраждане“ на Симеон Радев и „VII състав на Народния съд“ със съставители Върбан Тодоров и Николай Поппетров.