Изключително тежките условия на особено мъчителния живот в комунистическите концлагери у нас са описани в книгата „А бях само на 17 години“ на Бойчо Огнянов – най-младият концлагерист в Ножарево, Заград и Белене.
Комунизмът в България – периода 9.IX.1944-10.XI.1989 (официално 3.IV.1990 г.) – е епоха, към която сякаш днес много хора изпитват все по-голяма и по-голяма носталгия. Може би защото повечето от тях си спомнят евтиния хляб, сиренето и кренвиршите на достъпни цени, картите за 20-дневна почивка на българското Черноморие, „по-сигурните времена без престъпност“... Ала това е също така и епохата на концлагерите, репресиите и безследно изчезналите не един и двама граждани, все противници на комунистическия режим в Народна република България: селяни – противници на ТКЗС, народни представители от разтурената опозиция, католически, протестантски и православни духовници, банкери, индустриалци, полицаи, офицери, предвоенни министри, анархисти, троцкисти, бранници, ратници, легионери, членове на ВМРО, социалдемократи, демократи, николапетковисти и др.
Именно николапетковист е и Бойчо Огнянов – най-младият концлагерист в Ножарево, Заград и Белене, който разказва от първо лице за живота, мъченията и зверствата в комунистическите концлагери в „А бях само на 17 години“. Описаното в книгата е автентичен спомен на младеж, който е живял две години в концлагерите (тогава наричани ТВО – трудово възпитателно общежитие) в Ножарево, Заград и Белене. Огнянов, за разлика от много от попадналите в концлагерите след 9.IX.1944 г., е ремсист (член на РЕМС – Работнически младежки съюз), вярвал в идеологията на комунизма: живот в равенство, братство, без бедни, гладни и измъчени хора...
„А бях само на 17 години“ е документално свидетелство, което описва историята такава, каквато е, за да може идните поколения да извадят сами своите изводи за случилото се. Предговорът към това второ издание на книгата е писан от Петър Стоянов – президент на Република България (1997–2002) и първият държавен глава след 9.IX.1944 г., който не е членувал в Българската комунистическа партия, а за корицата е използвана картината „Разходка в затвора“ на Винсент ван Гог.
„Просто се чудя: все пак как оцеляхме? Може би действително на човека душата е под езика и ако стиска здраво зъбите си, то душата му няма да излезе.“
Бойчо Огнянов