„Книга на мъртвите“ - страх ли те е да я разлистиш?

Българският египтолог, преводач и лектор доц. д-р Теодор Леков реализира едно амбициозно начинание – изцяло нов превод по основните йероглифни издания на заветната „Книга на мъртвите“.

 

„Книга на мъртвите” е за древните египтяни онова, което за християните е Старият завет. Тя е наследник на хилядолетна традиция, която за първи път е документирана в епохата на строителството на пирамидите. Някои от заклинанията на книгата са част от „Текстове на пирамидите”, записани в средата на III хил. пр. Хр. В основата си обаче тези заклинания принадлежат на епохата на Средното царство и са част от корпуса на „Текстове на саркофазите”. В епохата на Новото царство заклинанията се появяват върху папирус като част от погребалния инвентар; те имат множество варианти, промени и грешки в преписването, затова е трудно да се говори за единно произведение – въпреки широката употреба на името.

 

 

Какво обаче се крие зад това име? Легендарният и древен религиозно-магически сборник „Книга на мъртвите”, обясняващ вярванията на древните египтяни, е изграден от молитви, песнопения и заклинания, свързани с погребалните обичаи на една прежна и отдавна загинала, но все още провокираща ни с характеристиките си цивилизация. Създавана и редактирана в течение на векове, „Книга на мъртвите” поставя човека на едно особено място – според нея той е комплексно същество, състоящо се от различни аспекти. Самото наименование на енигматичната „Книга на мъртвите” пък произхожда от названието, което арабските търсачи на антики и търговци са дали на папирусите, намирани в гробниците на Новото царство. Германският египтолог и лингвист Карл Рихард Лепсиус – един от пионерите на съвременната археология – използва това наименование при публикацията на един от Туринските папируси през 1842 г. Тъй като това е първото научно издание на произведението, названието „Книга на мъртвите” (на немски: „Das Todtenbuch”) се разпространява и запазва до наши дни. Древноегипетското название в действителност е „Заклинания за излизане през деня (в светлина)” и е свързано с точно обратната представа – тази за новия живот и за възраждането, а не за смъртта... Днес най-хубавите образци от този стар апокриф са от времето на 18-та династия; папирусите са богато украсени и навремето са били притежание главно на жреци и на чиновници.

 

„Книга на мъртвите” е многократно превеждана и издавана на основните европейски езици, придобила е популярност в съвремието ни като емблематичен документ за древноегипетската цивилизация. Въпреки това даже и сега знаем малко за книгата, за нейното предназначение, за композицията и структурата й. Твърде често базисни теории и факти, свързани с нея, които се разпространяват извън сферата на тясно специализираната литература, се оказват погрешни и подвеждащи. От първото издание на „Книга на мъртвите” през XIX век до днес са минали близо два века, през които на бял свят са се появили стотици проучвания, публикации и преводи на текстовете от нея. За българските читатели е събитие това, че настоящият превод е съвсем нов и е направен по основните йероглифни издания на „Книга на мъртвите”, като са отчетени и други публикации, включително и версиите на заклинанията в „Текстове на саркофазите”. Комбинацията от транслитарация с преводен текст превръща тази току-що появила се „Книга на мъртвите” в единствено по рода си сред многобройните издания по цял свят.

Автор: Ралица Солакова