Излезе първа част на луксозното ново издание на „Княжество България“ на историка Георги Г. Димитров. Книгата съдържа особено ценни материали за живота на българите до Освобождението, като поставя акцент върху българо-гръцките отношения и борбата за независимост на българската църква от гръцката патриаршия.
„Княжество България“ е богато илюстриран и интригуващ труд за живота и битието на българите до края на XIX век. Авторът Георги Г. Димитров е очевидец на много от описаното в книгата, като допълва своите впечатления с разкази на други съвременници и техните архиви, обхождайки България от село в село и от град в град. „Княжество България“ е един неподправен и уникален микс от история, етнография и поселищни случки, а стилът е завладяващ и увлекателен.
Името на Димитров не е популярно и сведенията за живота му са оскъдни... Той е роден около 1836 г. в Кюстендил. Идеята за съставянето и написването на „Княжество България“ му идва по време на неговия престой в Пловдив, където работи като чиновник. На 27 април 1889 г. Димитров започва тримесечна обиколка из Югозападна България, за да събира сведения. Той е воден изцяло от желанието да представи нашата история като българин, вместо да четем за нея от писанията на знайни и незнайни пристрастни чужденци. Когато пристига в София, го съветват да потърси помощ от министъра на народното просвещение по това време Георги Живков. Вместо исканото препоръчително писмо, което да улесни Димитров в обиколките из Княжеството, през 1890 г. в Търново го застига окръжно на министерството, което разпорежда на общинските управления и духовните началства да не му дават сведения. Междувременно всички жандарми непрестанно го следят и тормозят, тъй като тогавашният министър-председател Стефан Стамболов смятал Димитров за руски шпионин.
Въпреки всичко това, през 1893 г. материалът за първия том „Княжество България“ е готов за печат. Страхувайки се, че ако го предаде за оценка в Министерството на народното просвещение за отпускане на средства за издаване, трудът му ще бъде присвоен, Димитров взима заем от Пловдивската народна банка и сключва договор със софийския печатар Шимачек. За съжаление изобличени от Димитров влиятелни духовници се споразумяват с Шимачек и спират тиража. Авторът я препечатва в Пловдив, но въпреки това е на загуба, излъган от „приятели“, които се възползват от ценния му труд и печелят на негов гръб.
Настоящата книга е първата от двете части на „Княжество България“. Съдбата на третата част остава неизвестна след смъртта на Димитров на 24 май 1906 г. Изключително ценните му исторически текстове са крадени, преписвани и цитирани от редица историци през годините, но въпреки това запазват автентичността си. Изданието е спечелило конкурс по програмата „Помощ за книгата“ на Министерство на културата, а илюстративният материал в него е от албума с творби на проф. Иван Мърквичка, издаден от Българската академия на науките през 1929 г.