Йерусалим, XIII век. Фридрих II Хоенщауфен, крал на Германия, Италия, Сицилия и Бургундия, император на Свещената Римска империя, е акостирал с рицарите от поредния кръстоносен поход в Обетованата земя. Но не за да търси битки, а разбирателство със сарацините. Като залог за мир и приятелство султанът на Египет Ал-Камил му изпраща носила със скъп дар. Когато наложниците дръпват завесите и от носилката слиза млада робиня, Фридрих, най-големият политик и дипломат на своето време, усеща, че е победен.
Непознатата красавица е Бианка Ланча, графиня на Пиемонт, попаднала в плен при дръзкото си бягство от родния си замък. Така започва единствената - според изследователите - любов в живота на харизматичния владетел, встъпвал три пъти в династични бракове, подчинени на целите на Империята.
КОИ СА ФРИДРИХ II И БИАНКА ЛАНЧА?
Началото на XIII в. в Европа – епоха на кръстоносни походи и на нечувана мизерия, на бляскави рицарски турнири и на епидемии, опустошаващи половината континент. И на неоспоримата и всеобхващаща власт на католическата църква, въдворявана с меч и с изтезанията на Светата инквизиция. И в това кърваво време един монарх довежда кръстоносен поход до победен край, без да пролее кръв.
И в това доминирано от безусловна вяра в Бога време един монарх дръзва да заяви: „Светът е бил измамен от трима мошеници: Моисей, Исус и Мохамед.” Този монарх е Фридрих II Хоенщауфен, император на Свещената Римска империя.
Обявен от изследователите за най-образования монарх, най-големия политик и най-умелия дипломат на своето време, Фридрих II Хофенщауфен е почти непознат на широката читателска публика в България. Може би защото ореол на величие свети само около главите на владетелите, окъпали в кръв цели народи и държави. На тях се посвещават романи и филми. А един монарх, забранил войните между феодалите в империята, отвоювал Светите земи с дипломация, откривал училища и университети, въвел анатомията като задължителен предмет на бъдещите лекари, устройвал състезания по математика и сам участвал в тях, владеещ шест езика, създал поетична школа и положил основите на съвременния италиански език, такъв монарх в очите на масите не блести с ярката светлина от меча на един победоносец. Ала за учените Фридрих II Хоенщауфен е първият модерен човек в историята на Европа.
В личния си живот Фридрих II неведнъж се е сблъсквал със смъртта – на тригодишна възраст той загубва баща си, а на четири – майка си. Сключил три династични брака и един по любов, той погребва и четирите си съпруги.
На 33 години императорът – женен за йерусалимската кралица Йоланта – среща младата графиня Бианка от пиемонтския род Ланча и между тях пламва любов. Връзката продължава близо 20 години без прекъсване, през които Бианка ражда три деца и императрица Йоланта умира, но от династични съображения Фридрих е принуден да сключи друг брак – с английската принцеса Изабел. Останал след шест години отново вдовец, постигнал целите на империята, той не вижда вече пречки да се свърже завинаги с любовта на живота си. Ала съдбата е решила друго – Бианка, която го е чакала две десетилетия, се разболява и бракът е сключен на смъртния й одър. Тя си отива от този свят, удовлетворена, че връзката и децата й, плод на греховна любов, са узаконени пред Бога. Фридрих не се жени повече. А връзката им остава в историята като най-драматичната любов на Средновековието и става основа на не една легенда.