От години на българския книжен пазар почти липсва литература за децата между 10 и 14 години. Една изключително динамична и важна за развитието на бъдещия човек възраст. Доказано е, че точно тогава българските деца спират да четат, за да стигнат до катастрофалните резултати на изследването PISA, според което 41% от 15-годишните ни ученици са функционално неграмотни. Което означава неспособни за по-нататъшна квалификация. Изтъкват се няколко причини за този факт - компютри, родители, общество - все верни, но не единствени. Никой не споменава още една - липсата и на подходящи четива, които да заинтригуват тези деца, които да са близки до техните интереси и проблеми. И родители, и учители ги заставят да зубрят анализите на "Мамино детенце" и "Ангелинка" и ги отблъскват от четенето тотално и завинаги, тъй като са прекалено далече от душевното състояние и нужди на подрастващите.
Издателство „ЕМАС” се опитва да запълни частица от тази огромна празнота на книжния пазар с новата си поредица „Европейски разказвачи на XX/XXI век”, чиито две книги вече са факт – „Кучето, запътило се към далечна звезда” на шведа Хенинг Манкел и „Песента на глухарчетата” от норвежката Хилде Хагерюп. До края на лятото трябва да излязат от печат още шест повести от европейски писатели от различни страни. Подборът е впечатляващ - произведения от последните 20-25 години, написани от едни от най-известните и обичани детски автори в съответните страни и награждавани с престижни национални и международни награди: Даниел Пенак от Франция, Ани Шмид от Холандия, Славко Прегъл от Словения, Хилде Хагерюп от Норвегия, Ева Ибътсън от Англия, Ива Прохаскова от Чехия, Аугусте Лехнер от Австрия. Сюжетите са разнообразни - от реалистични до фантастични, от пресъздаване на средновековни произведения до проблемни ситуации от нашето съвремие. Целта на поредицата е да обхване многообразието от теми, вълнуващи децата на тази възраст, както и да осигури на българските деца поглед върху начина на живот, ежедневието и мечтите на връстниците им в Европа. И не на последно място да покаже на българските „начинаещи тийнейджъри” какво четат връстниците им в другите европейски страни. Поредицата е одобрена от европейската програма „Култура 2000”.
Да хвърлим поглед с какво тези романи завлдяват тийнейджърските сърца...
Хенинг Манкел ни е известен като автор на криминални романи. Написана с дълбоко разбиране за детската душа, книгата „Кучето, запътило се към далечна звезда” изненада милионите му почитатели, свикнали да си го представят като мъж, обръгнал от престъпленията. Светът разбра, че в тази книга, последвана от още три, Манкел е разкрил собствената си съдба, съдбата на изоставено дете, постигнало мечтата си да стане моряк, а после и да добие световна слава.
Тъжният Юел живее в малко градче далеч в шведския Север. Извън градчето, докъдето погледът стига, се простират гори, гори и пак гори. А снегът нерядко пада през септември и си отива чак през май. Но не това е най-голямата мъка на Юел. Това, което не му дава мира денем и тревожи сънищата му нощем, е защо живее сам с татко Самюел, защо мама Йени е избягала от тях. И когато душата на едно 11-годишно момче жадува за други светове, а ежедневието не му предлага предизвикателства, то ще си ги измисли само. Ще кръстосва мислено с кораб южните морета, ще тръгне по следите на куче, втурнало се към загадъчна звезда...
Днес историята на Юел Гюстафсон – момчето от малко шведско градче, ала с големи мечти – идва да вдъхне на децата вяра в сбъдването на мечтите, вярата, че когато много искаш нещо, ако се потрудиш и не се откажеш от целта си, ще го постигнеш. Книгата бе удостоена с Наградата на Германия за детско-юношеска литература.
Хилде Хагерюп е дъщеря на известния норвежки писател Клаус Хагерюп. Тя се вълнува силно от отношенията между подрастващите, от техните интереси, проблеми и терзания. Като истинска представителка на традиционно наситената с психологическо проникновение скандинавска детска литература, в „Песента на глухарчетата”, както и в другите си романи, Хагерюп ни потапя в богатия свят на все още детските души. Не ни спестява нито разочарованието от близките, нито болката от жестокостта на околните, неизменни спътници на човека през целия му живот. А героите ѝ ни стават толкова близки и мили, че разпознаваме в тях не само свои съученици, приятели, роднини, а и самите себе си. Норвежката писателка описва живота на децата и юношите такъв, какъвто е – изпълнен с въпроси, неясноти, а често и със затаено страдание, чийто външен израз става агресивността.
Понякога възрастните си мислят, че разбират децата и знаят кое ги мъчи. Понякога подхождат към тях някак самонадеяно, сигурни в точната си преценка на чувствата им... Дванайсетгодишната Герд изгубва любимия си баща по време на морска буря. Нито майка й, нито сестра й, нито баба й осъзнават колко тежко преживява смъртта му, защото Герд видимо не пада духом и избягва да показва мъката си. Вместо това се кара със съучениците си, нагрубява ги, дори ги удря. Съчувствието на околните е запазено за по-голямата й сестра Сив, оцеляла след трагичния инцидент, и Герд е принудена да се справя сама с неверните приятелки, с презрението на околните, с хорската студенина. Онези обаче, които успеят да надникнат зад суровата обвивка на малката мъжкарана, ще видят крехката й чиста детска душа.
Един трогателен роман за приятелството, за коварството и за неосъществените мечти, за който писателката e получила няколко високи отличия: Наградата „Соня Хагеман“ за детско-юношески роман, Наградата на Холандия за детска и тийнейджърска литература „Сребърна целувка”, Наградата за детска книга на норвежките критици и Наградата на Норвежкото сдружение на училищните библиотекари.