Излезе издание със спомени и записки на руския политик, историк, публицист и българофил проф. Павел Милюков. С текстовете, посветени на България и на българския народ по време на Междусъюзническата война, „Живата истина“ поставя началото на нова поредица за българската история.
Спорът между членовете на т. нар. Балкански съюз за разпределение на земите, отнети им от Османската империя по време на Балканската война от 1912 г. става повод за нова война само година по-късно – през лятото на 1913 г. България, Гърция, Сърбия, Черна гора, Румъния и Османската империя са в Междусъюзническа война. Зародилият се конфликт прераства в бойни действия в нощта на 16 срещу 17 юни 1913 г. след неуспешен опит на българската армия в Македония да изтласка сръбските и гръцките войски от оспорваните територии. Последвалата намеса на Румъния, а по-късно и на Османската империя, чиито войски също завземат български територии, кара родното правителство да поиска примирие.
Букурещкият мирен договор от 28 юли 1913 г. принуждава България да отстъпи на бившите си съюзници голяма част от Македония, а на Румъния – Южна Добруджа. Така Сърбия и Гърция затвърждават придобитите по време на Балканската война територии. С последвалия Цариградски договор от 16 септември 1913 г. Османската империя си връща Източна Тракия.
По време на преговорите – както за Балканската, така и за Междусъюзническата война – една не особено известна днес у нас личност, в лицето на руския политик, историк и публицист проф. Павел Милюков, защитава непрестанно българските интереси. Автор на „Живата истина“ и още редица трудове, академик, професор-доктор по история, археолог, политик, основател на Конституционнодемократичната партия в Русия през 1905 г. и неин лидер до сетния си час, Милюков е един от големите борци за истината. Взел дейно участие в съставянето и редактирането на Карнегиевата анкета на Балканите (доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни, изготвен със средствата на Карнегиева фондация за международен мир през 1913-1914 г.), самият Милюков, заедно с бъдещия софийски владика Стефан, спасяват стотици бежанци в Цариград по време на Междусъюзническата война. По тяхно настояване са ангажирани два руски парахода, които превозват безвъзмездно бежанците до българския бряг дни наред.
След истински успешната поредица „Забравените българи” появата на „Живата истина“ поставя началото на друга поредица, свързана с българското историческо наследство: „Спасената история”.