Известният траколог проф. Димитър Попов проследява развитието и представите на гърците за тракийския свят в периода XIII в. пр. Хр. – ІІ в. пр. Хр. в изданието „Гръцките интелектуалци и тракийският свят“.
Част от тъжната прелест на битието на траките е липсата на писменост. Това обаче не бива да се смята за тревожно, тъй като самите траки очевидно не са изпитвали нужда от такава. Техният религиозно-идеологически светоглед я е изключвал. Силата на тракийското идейно-религиозно мислене се криела именно в догматично внушаваната безписмена вяра. Затова и в голяма степен тракийците не са били разбирани от гърците в древността.
Направеното от тракийския скулптор, архитект или живописец не било възприемано от интелектуалците на древността – елинските поети, мислители и музиканти –като творчество, подобно на това, на което те отдавали живота си. Човекът на изкуството бил смятан на първо място за работник и на него се гледало преди всичко като на ловък занаятчия, чието дело само по себе си се считало за техника. Той съответно не можел да очаква уважението на тези, които си служели с думи и звуци, т.е. на интелектуалците на древността, на които се приписвало божественото вдъхновение.
Този сблъсък на култури, изкуства и мирогледи е предмет на изследване от страна на проф. Димитър Попов в „Гръцките интелектуалци и тракийският свят“. Изданието проследява развитието на представите на гърците по отношение на тракийския свят от Омир до Полибий (т.е. от ХІІІ–ХІІ в. пр. Хр. до ІІ в. пр. Хр.). Книгата е разделена на две части: в първата се разкрива постепенното разширяване на хоризонта на познанията на елините спрямо Тракия и траките, както и на тяхното включване в информационното им и културно пространство; във втората са подбрани текстове на древни автори за посочения хронологически период.
Новото, преработено и допълнено издание на „Гръцките интелектуалци и тракийският свят“ не е пълен анализ и интерпретация на сведенията на древните автори, а по-скоро представяне на подходящи примери и тълкувания на използвания от проф. Попов изворов материал. Авторът е един от най-известните траколози у нас. Той е професор и доктор на историческите науки към Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, където води лекционни курсове в областта на античната история и култура. Тесните му изследвания се отнасят до културните взаимодействия в средиземноморския свят и религиите на индоевропейците, основно на траките. Сред трудовете му са монографиите „Древен Рим: История и култура“, „Траки: Исторически и културен обзор“, „Приказна Древна Тракия“ и др.