„Равнините на Абраам“ (1928) пресъздава бурен епизод от историята на Северна Америка през XVIII в., когато кървавите погранични схватки прерастват в т. нар. Френска и индианска война (1754–1763) – свирепа борба между Англия и Франция за колониално господство върху североизточната част на континента.
Повратното сражение в хода на Седемгодишната война (1756–1763) е т. нар. битка при Квебек. Конфронтацията, състоялa се на 13 септември 1759 г., се води между британската и френската армия. Макар в битката да участват по-малко от 10 000 войници от двете страни, тя оказва решителната точка в кървавия конфликт между Великобритания и Франция за съдбата на Нова Франция, повлиявайки на по-сетнешното образуване на Канада. Около тези реални и съдбоносни сътресения са развива сюжетът на един от крайгълните камъни в приключенско-историческата литература на миналия век: „Равнините на Абраам”.
Романът на Джеймс Оливър Кърууд вече е издаван на български, но сега ИК „Изток-Запад“ го реализира в изцяло нов и ревизиран вид, допълнително подсилен с художественото оформление на Петър Станимиров, автор както на корицата, така и на няколко илюстрации. Самият Кърууд, един от патриархалните щатски автори на авантюристични екшън бестселъри, е сред топ имената на американската издателска индустрия през първите три десетилетия на XX век – годините на творческата му активност, когато създава десетки романи и разкази, много от които впоследствие са и филмирани (може би най-известната екранизация е „Мечката” на Жан-Жак Ано). Любопитното е, че Кърууд приживе си има свой малък замък, носещ неговото име, в който писателят, намерил уединение в една от кулите на ексцентричната и ефектна постройка, е създал значителна част от книжното си наследство. Днес замъкът е превърнат в музей със свободен достъп и е една от основните атракции на Оуосо – родния град на Кърууд, ситуиран в щата Мичиган.
„Равнините на Абраам” не е само литература, но и позиция. Кърууд е бил активен природозащитник и човек с индиански корени, който казва за себе си следното: „Прабаба ми е била индианка от племето мохок и мисля, че може да ми се прости гордостта и удовлетворението, което ми доставя възможността да изтъкна публично по-благородното в нравите на индианците, потискано в течение на векове от егоизма и предразсъдъците на белия човек. Индианецът е бил най-големият приятел, най-големият родолюбец и най-много от всички е обичал своята родина. Ограбен, поробен, изтребен, той си умря дивак.” С тези силни думи се маркира до голяма степен посланието на „Равнините на Абраам”, a също и характера на неговия автор.
Любомир Кюмюрджиев, редактор на преработеното издание на „Равнините на Абраам”, определя книгата като най-зрялото произведение на Кърууд, който „изгражда своите герои без предразсъдъци, с обич и проникновение, търсейки красивото и уникалното в тях, но и психологически убедително.” Докато четем романа, осъзнаваме, че персонажите са рожби на своето време, но това не ни пречи да ги почувстваме близки – благодарение на пълнокръвните си образи, на проявената доблест в тежките изпитания, дори и на малките им недостатъци. Според Кюмюрджиев повествованието на „Равнините на Абраам“ разкрива една прекрасна творба „за красотата на младостта и трудните, понякога страшни пътеки на съзряването, за болката от загубата и белезите от житейските уроци в една жестока и славна епоха, за безсмъртната сила на любовта, тържеството на човешкия дух и вярата в щастливото сбъдване на най-големите мечти...”