Отива си още една шеметна година на музикалната сцена, която ни предложи много усмивки и радост, но и отчасти продължи не толкова добрата посока, в която поеха комерсиалните стилове в последните десет години. 2012 може да се похвали както с прекалено популярни и не толкова качествени откъм продукции звезди, така и с много приятни хитове, които оставиха своя отпечатък върху нея.
След като доминираше в по-голямата част от 2011, Адел прекара по-спокойно тази година, роди дете, радваше се на успехите на мега албума 21, който й спечели 6 "Грами"-та и продължи да се продава като чисто нов, а и издаде една малка, но значителна продукция – песента към новия Джеймс Бонд – Skyfall. Отсъствието й от голямата сцена обаче беше запълнено веднага от редица нови претенденти.
Много от по-запознатите бяха предвидили новата голяма звезда за 2012 – Лана дел Рей, която в началото на годината бързо завоюва всички, търсещи нова, свежа и некомерсиална звезда, в чиято музика да се потопят.
Звученето на американската певица предложи нещо алтернативно от всекидневния поп на големите радиостанции, но може би в своята постоянна музикална меланхолия и тъга тя изгуби и голяма част от публиката, която с издигането на певицата в култ, бързо се отдръпна и дори настрои срещу нея. Тя все пак завършва годината като голямото ново име на 2012 и може би ще намери причина за малко да се усмихне в свояа музика в идната година.
Интернет пространството продължи през 2012 г. да дава свобода за неочаквано разпространение на иначе напълно непознати нови имена. Едно от любимите се утвърди още в началото на годината – френското дуо M83 с магнетичното Midnight City. Тяхната поява обаче беше бързо засенчена от Reckoning Song на Asaf Avidan & the Mojos от Израел, които предизвикаха истински фурор през есента, докато парчето им се споделяше безспирно в мрежата.
Класациите на комерсиалните канали през 2012 бяха заети от доста различни имена, като Маруун 5 продължиха възхода си от миналата година, Flo Rida беше отново активен в използването на стари семпли за съсипването им в нови поп хитове, а сред набралите сериозна популярност сред ценителите бяха Mumford & Sons, Frank Ocean, The xx, Джеймс Артър и The Black Keys.
Завръщанията на големи имена също не бяха малко – динозаврите Боб Дилън, Брус Спрингстийн и титаничните Ролинг Стоунс ни зарадваха с нови продукции, а по-модерни изпълнители като Роби Уилямс и The Killers блеснаха в нова светлина с водещите си тракове съответно Candy и The Runaways. Сред най-качествените лидери на класациите беше и Florence Welch, която продължава да се радва на верни фенове, напълно заслужено с оглед на страхотния й талант. Нейното Spectrum се утвърди сериозно не само сред феновете на поп жанра, но и на електронната сцена. Друго парче от подобна масова популярност беше We Are Young на fun., изстреляло младата банда директно във висините.
Новите имена като че ли не спираха да изникват през годината. От някои от тях очакваме още много бъдещи успехи, за други като че ли се надяваме да са се наситили на славата. Сред най-славните беше Call Me Maybe на Carly Rae Jepsen, но то по-скоро остана в съзнанието ни като поредния прекалено често споделян тийнейджърски хит. Другите идоли на по-младата част от меломаните – Джъстин Бийбър, Ники Минаж и Лейди Гага, бяха за наше удоволствие малко по-тихи тази година или просто сме свикнали с вечния медиен шум около тях и те вече не правят голямо впечатление.
Като заговорим за големи имена, няма да изпуснем и Риана. Изпълнителката като че ли успя да порасне в последните години. Със сигурност не става дума за емоционално израстване, тъй като нейните житейски драми и скандали не спират, а и тя изглежда не се притеснява от тях. В музикално отношение обаче певицата от Барбадос претърпя частична метаморфоза и без да сме нейни големи фенове, ще кажем, че музиката й определено вече не попада в графата „дразнещи радио хитове”. Макар парчетата й да са точно такива – огромни и прекалено комерсиални продукции, въртящи се навсякъде, още с We Found Love преди година, както и с тазгодишния й топ хит – Diamonds, тя успя да си спечели малко симпатии дори сред ненавиждащите популярните поп парчета, защото успя да демонстрира доста по-добри качества отколкото в първите й, не особено смислени песни.