Словното богатство на съвременния български език е представено в преработеното издание на „Български тълковен речник” на проф. Василка Радева. В речника е обхваната предимно общоупотребяваната лексика, чието познаване и правилно прилагане в речта са важна предпоставка за изграждане и обогатяване на езиковата култура.
Най-представителният еднотомен „Български тълковен речник” е издаден през 1955 г., и е изработен от авторски колектив, в който участват четирима университетски преподаватели – Любомир Андрейчин, Иван Леков, Стойко Стойков и Цветан Тодоров. Преиздаван многократно, от 1994 г. този речник се предлага в допълнено и преработено от Димитър Попов издание, без да представлява вече „единствен еднотомен тълковен речник на съвременния български език“, въпреки че включената в него лексика е израз на стремежа „да се събере и изтълкува в достатъчна пълнота лексиката от всички пластове на съвременния ни език“. Сред предлаганите днес еднотомни речници не липсват и тълковни, като съвсем основателно никой не е насочен към „пълно“ или „цялостно“ представяне на лексиката.
Тълкуването на думите в настоящото преработено от проф. Василка Радева издание на „Български тълковен речник” е кратко и пестеливо със стремеж към точно представяне на лексикалното им значение, което прави лесно и удобно използването на еднотомния лексикографски справочник. Той включва също чуждоезиковата лексика, навлязла в българския език през последните десетилетия, което дава възможност за осъзнаване на нейното място и ролята ѝ за обогатяване на българската лексика с оглед на употребата ѝ в речевата практика. В речника намират място новите думи и значения, които разкриват динамиката на българската лексикална система, без да се отразяват индивидуалните и оказионални употреби. Преработеното издание на „Български тълковен речник” е адресирано към всички, които проявяват интерес към словното богатство на съвременния български език.
Проф. Радева е възпитаничка на СУ „Св. Климент Охридски”, където завършва специалността Българска филология и защитава дисертация. Няколко десетилетия чете лекции като хабилитиран преподавател, а през 1994 г. ѝ е присъдено научното звание доктор на филологическите науки. Автор е на редица монографии и книги, както и на над 200 научни статии. Радева е била лектор по български език в Лайпцигския университет (1979–1982), в Свободния университет в Западен Берлин (1989–1992) и гост преподавател в Саарския университет в Саарбрюкен. Главен редактор е на списание „Българска реч”.