Как да научим децата да контролират импулсите си? Може да се опитаме да им внушим това чрез поучения, наказания и приятелски разговори, но нито едно от тези неща няма да даде желания резултат... Играта обаче ще успее. Освен това тя е и изключително приятен метод, допълнително разработен от авторитетния психотерапевт и специалист по игрова терапия Лорънс Коен, чиято сензационна и безкрайно полезна книга „Децата, родителите, играта” вече е на българския книжен пазар.
Все по-често чуваме консервативни възгласи, когато стане дума за възпитание. Те призовават да бъдем строги и да се откажем от прекалената толерантност на поколението, което възпитаваше с помощта на д-р Бенджамин Спок. Истинският проблем всъщност трябва да се търси другаде и да се решава по различен начин: нито потисничеството, нито угаждането на децата им осигуряват човешката връзка, която им е необходима, за да са морални, отговорни и щастливи. Днес махалото се е люшнало от едната крайност – бой за малчуганите, към другата – тяхното разглезване... Ала и в двете положения липсва истински контакт между възрастните и рожбите им. Когато родителят е прекалено строг, той игнорира способността на детето да взима собствени решения; когато пък го глези, игнорира нуждата им да допринасят нещо за семейството като негови пълноценни членове.
Решението? За да са способни да се променят в положителна посока, децата трябва първо да почувстват топла връзка с някого и да се изпълнят с увереност, а играта е точно онова, чрез което се изгражда тъй нужната близост. „Наказваме децата си”, разяснява ни психотерапевтът, консултант и автор Лорънс Коен, „за това, че разхвърлят... или че са егоисти, за това, че вдигат шум, че са груби, когато са изморени, за това, че са импулсивни... Накратко: наказваме ги за това, че са деца. Правя всичко възможно да не забравям да не правя така!”
В своя международно признат и знаменит бестселър „Децата, родителите, играта” Коен разкрива с вещина, откровеност и внимание всичките тайни и механизми на т. нар. игрови подход. Освен съвършено изграден мост между децата и възрастните, книгата е и прекрасен учител, който ще ни научи как да бъдем ефективни и ентусиазирани родители. Понякога на малчуганите им е трудно да установят човешки контакт или да го възстановят, когато е нарушен. Те може да се чувстват така изолирани, че да се свият сами в някой ъгъл или да започнат да се държат демонстративно и агресивно. В отчаяните си опити да ни покажат, че имат нужда от по-близка връзка, децата могат да станат дразнещи, дори вбесяващи. Подобни ситуации, посочва ни Коен, са знак, че е необходимо да се отдели повече време за игра, а не да се стремим да компенсираме чрез заместители, да налагаме наказания или да изоставяме и без това самотното дете да се оправя съвсем само, без подкрепа.
Играта е едно от най-добрите средства за изграждане на близост, измисляно някога – това е неоспоримият извод на „Децата, родителите, играта”. Не бива да се заблуждаваме, че е възможно да оставим невръстните да се ориентират сами; ако слезем от сцената, ще ги оставим на произвола, а това автоматично означава, че ще погубим иначе светлото им бъдеще...