Новата порция от жанровия коктейл на изключително успешния европейски писател Гийом Мюсо носи името „Хартиеното момиче”, а сюжетът на този едновременно обсебващ и емоционален бестселър успява да съблазни читателското въображение още от първите страници.
Популярният писател Том Бойд е изпаднал в кошмарна криза – любовта на живота му, пианистката Орор Валанкур, го е напуснала и оставила да се дави в спомени за щастливите им месеци заедно. Потънал в блатото на антидепресантите, той е неспособен да напише последната част на пожъналата феноменален световен успех „Трилогия на ангелите”. В един ден обаче всичко ще се промени... Том ще се окаже разорен, Орор – сгодена за бляскав спортист, а от дефектен тираж на последната му книга изпада една от неговите героини: зашеметяващо красивата, но душевно разбита Били. Тя ще го поведе на шеметно пътешествие, в което Том трябва да открие отново себе си и смисъла на своя живот.
Френската суперзвезда Гийом Мюсо е едно от най-продаваните имена на литературна Европа, a романът му „Хартиеното момиче” е сред най-предизвикателните му произведения. Известен в България с книгите си „И след това...”, „Ще бъдеш ли тук?” и „Защото те обичам”, Мюсо бързо успя и у нас да бетонира заслужената си слава на майсторски разказвач, който с изумителен талант и блестящ, увлекателен стил съумява да комбинира всякакви жанрове и теми в произведения си – историите му са изпълнени с мистерия, напрежение, романтика и неочаквани сюжетни обрати, които до последно държат читателя на ръба, успявайки да го изненадат с хитрите фабулни завои, по които поемат героите.
Мюсо е човек с особена и богата биография, а влюбването му в литературата и отдадеността му към писателския занаят водят началото си от детските му години, когато е едва 10-годишен. Въпреки че майка му е библиотекарка, в началото четенето не е представлявало интерес за малкия Гийом – изключения са били единствено комиксите. Изведнъж обаче той някак успява да се „запали” по книгите и от този момент насетне започва да прекарва повечето от ваканциите си в четене, сврян в някой ъгъл на библиотеката. Това негово почти наркотично занимание предизвиква остро желание за писане: формалният подтик за това се дължи най-вече на един конкурс за разкази, организиран от прогимназиален преподавател. Мюсо написва един романтичен разказ, пропит със свръхестествени елементи и събития, който печели първото място. За младия автор изненадата, че историите му могат да заинтересуват другите, го окуражава да продължи.
Останалото не само е история, но е и история с бляскав пик – днес Мюсо е едно от най-горещи имена в списъците за бестселъри. Творбите му се четат, превеждат, адаптират и преиздават, а ефектът върху публиката е очевиден. Разбира се, „Хартиеното момиче” не прави изключение, дори напротив: това е едно от най-ярките заглавия на Мюсо и успява не само да достигне нивото на предишните, но и многократно да го надскочи. Може би качеството на нещата, с които се захваща французинът, най-лесно могат да бъдат обяснени от самия него: „По принцип имам една мотивация, нещо като догма: да пиша книги, които бих ценял и като читател. В никакъв случай не се опитвам да прилагам някакви рецепти или предписания – така нещата не стават, а и подобни предварителни нагласи убиват удоволствието от писането. Опитвам се по-скоро да разкажа една „искрена” история, сиреч история, която е в унисон с моите моментни чувства.”
„Хартиеното момиче” е съвършеното олицетворение на тези думи – тя е колкото искрена, толкова и завладяваща приказка за възрастни!