Вземи няколко урока по извисяване на духа

Излезе книга, която ни показва как да търсим и сами да открием пътя към собствените си духовни постижения – „Нещата от живота и съпътстващите ги чудеса” на Екатерина Илиева-Георгиева е материалното доказателство докъде може да стигне човек в необятните дебри на духовното, стига да има желание за вътрешен мир и да търси истината.

 

Всеки от нас възприема света по различен начин. За някои той е изцяло материален, изтъкан единствено от това, което могат да докоснат, това, което има парична стойност. За други заобикалящото ги е крайно недостатъчно. Те живеят сякаш в два свята – присъстват физически в материалния, но умът им се рее постоянно в духовния свят, а злободневните проблеми са без значение за тях. Какво ще предпочете отделния човек – извисяването на духа или светската суета, зависи изцяло от личната душевна нагласа.

 

 

В „Нещата от живота и съпътстващите ги чудеса” Екатерина Георгиева внушава посланието, че ако човек пожелае духовно прозрение, начините да събуди и провокира духа са част от собствената му природа. Авторката подкрепя тезата си като разказва за необятните възможности на човешката душа; книгата е изпълнена с познание и позитивност. Тя разглежда духовни въпроси, чиито отговори Георгиева ни поднася по един особено завладяващ начин.

 

Първоначалният замисъл на авторката е да опише духовните си изживявания и свързаните с тях чудеса. Впоследствие тя разбира, че извадени от контекста на нейния личен живот те губят смисъл и звучат нереално. Именно това обстоятелство кара Георгиева да пише в автобиографична форма, въпреки че в предишните си книги тя съзнателно и много старателно крие личността си в сянка. „Нещата от живота и съпътстващите ги чудеса” е доказателство, че колкото и да не ни се вярва, чудеса все пак се случват.

 

Авторката Георгиева е родена на 11-ти ноември 1941 г. През 1960 г. завършва Държавното балетно училище в София и заминава за Варна, където става прима на трупа, изигравайки редица успешни роли, сред които Жизел, Жулиета и Шопениана. През 1965 г. е единствената българка медалистка на Варненския международен балетен конкурс. От 1965 г. е в Националната опера в София, където по-късно се пенсионира. В периода 1971-1972 г. е балерина в Дойче Опер, Западен Берлин. След като прекратява кариерата си в сферата на балетното изкуство се занимава с педагогика и философия. Написва три духовно-философски студии, издадени в две книги – „Седемте тайнства“ (1995) и „Ехото духовно“ (2007).

Автор: Ралица Солакова