Изданието „Тъй рече Ницше...” е прекрасна и рядка колекция от доскоро непубликувани фрагменти, които са част от великото философско наследство на немския мислител и автор Фридрих Ницше.
Интелектуалният исполин Фридрих Ницше е име, което отдавна се е затвърдило като едно от най-значимите явления във философията, филологията и литературата на XIX век. Ницше е автор на критически трудове за религията, морала, културата и науката, използвайки отличителен стил и проявявайки вкус към метафорите, иронията и афоризмите. Влиянието му е огромно, особено когато говорим за екзистенциализма и постмодернизма, а стилът му на писане и радикалните въпроси относно стойността и обективността на истината, които той засяга, са породили безброй дискусии и размишления. Основните му идеи включват тълкуванието му за трагедията като тържество на живота, разностранно интерпретирания вечен кръговрат, преобръщането на платонизма, а също и критиките му, отправени към християнството и егалитаризма.
„Тъй рече Ницше...” съдържа елементи от цялата интелектуална и биографична палитра на мислителя – в събраните мисли от непубликуваното наследство на този изключителен гений е проследен периода от 1869 г. (времето на неговата младост) до края на 1888 г., когато на 3 януари 1889 г. той претърпява сериозен срив. Изтъкнатият преводач Донка Илинова – в неин превод от немски език са публикувани редица класически и съвременни автори и творци на художественото слово – е съставител на изданието и в предговора към него конкретно и ясно изяснява защо „Тъй рече Ницше...” е толкова ценна придобивка за всеки любител на книгите: „Подборът на включените в изданието мисли, бележки, записки, скици от посмъртния архив на Ницше, избягвайки систематичната подредба, остава верен на хронологията на живота му, чрез която се разкрива по-пълноценно преди всичко образа на човека, а после този на философа.
Много често размислите звучат като лични изповеди, предизвикани от настроението на мига, в тях е спотаена голяма човешка мъка, едно дълбоко душевно терзание, станало, уви, спътник на почти целия му съзнателен живот. Именно тази страна от личността на твореца, неговото съкровено, раздвоено и изстрадано „Аз“ е все още чуждо на неговите читатели и почитатели.”
Илинова уточнява, че по-голямата част от съдържанието изразява „отношението на Ницше към заобикалящия го свят в пъстрото многообразие от човешки съдби, норми на поведение, аксиоми. С погледа на философ той наблюдава и анализира живота не само в настоящето, но и в перспективата на бъдещето, докато от гледна точка на човека се стреми да прозре и разтълкува себе си по пътя, който е трябвало да измине през различните фази и превратности на времето.” По този начин „Тъй рече Ницше...” разкрива пред читателя една самобитна и неповторима натура, съхранена в един същински документ на човешката уникалност и интимност. Така книгата може да се разглежда и като мерило за самото състояние на духа и съзнанието, довели до възникването на велики творби и на още по-велики светоусещания...