Светослав Драганов е има зад гърба си телевизионни предавания, рекламни и музикални клипове и документални филми. В рамките на 12-ия София Филм Фест през март 2012 г. той представи най-новия си документален филм като режисьор Град на мечти, с който ще открием десетия семестър на СФФУ в понеделник, 1 октомври, точно в 18.30 часа.
Каква е предисторията на "Град на мечти"?
Преди пет години с продуцентката Галина Щърбева и оператора Петко Гюлчев решихме да осъществим идеята за филм, посветен на града на социализма – Димитровград, днешна столица на поп-фолка. Кандидатствахме по различни проекти, постепенно и бавно откривахме града. Историите сякаш ни очакваха на място. Градът е малък и с наблюдения, разговори, проучване попадаш на безценни сюжети. Мисля, че едно от най-хубавите качества на документалното кино е чувството, че си детектив в издирване на истинската история на хората.
Как откриваше хората, заснети в "Град на мечти"?
Двама от главните герои в Град на мечти са Папо и Симона от някогашния клуб на културните дейци, днес модерно кафене. С Петко Гюлчев седяхме там една вечер и случайно на съседната маса мъж на средна възраст и младо момиче пиеха бира. То плачеше. От наш приятел разбрахме кои са тези хора. Оказа се че мъжът, Папо, е местната рок легенда от група „Амадеус”, днес композитор на поп-фолк музика. Плачът на девойката се оказа породен от убеждението на Папо, че тя още е малка, за да отиде в компанията „Пайнер”. Проследявайки историите им, ние открихме за какво мечтаят, от какво са се отказали.
Какво е общото между героите във филма?
Мисля, че вярата и разочарованието, а може би някои от тях все още вярват в мечтите си. Общи са мечтата, с която някога бригадирите са отивали в града, и тази, с която момичета от цяла България сега идват в Димитровград, за да станат звезди.
Разгледайте галерията от вълнуващата премиера на филма в рамките на София Филм Фест!