Обобщено издание на две изключително ценни творби на майстора на българската документална проза Симеон Радев излиза на българския книжен пазар. Книгата включва „Това, което видях от Балканската война” и „Конференцията в Букурещ и Букурещкият мир от 1913 г.” – два блестящи документални разказа, в които Радев ни споделя от първо лице за успехите на българските воини и радостта на освободените си братя от Македония и Тракия в периода 1912-1913 г., като описва и мирната конференция в Букурещ, задкулисните игри, нечестните сделки и недалновидността на българското правителство.

 

Роден и живял във време на политически интриги, дипломатически комбинации и противоборства, съпътствали изграждането на новата българска държава, Симеон Радев е известен преди всичко с произведението си „Строители на съвременна България”, което в голяма степен изгражда образа му на историк и писател. Радев обаче е и революционер, масон, дипломат и блестящ публицист. Още като студент в Швейцария издава вестниците „Effort“ и „Mouvement Macedonien“. Впоследствие работи във в-к „Реформи” (издаван от Върховния Македоно-Одрински комитет) и „Вечерна поща“, на който след време става главен редактор. Основател е също на всекидневника „Воля” и популярното за времето си списание „Художник”, което издава съвместно с проф. Александър Балабанов.

 

 

Кратките, но великолепни трудове „Това, което видях от Балканската война” и „Конференцията в Букурещ и Букурещкият мир от 1913 г.”, сега обединени в общ том, са увлекателно описани, но драматични изповеди на Радев, който е пряк участник, но не в големите стратегически планове и битки, а по-скоро в онези „малки“ военни и обществени събития, които всъщност са живата тъкан на историческите процеси и явления.

 

Текстовете са изградени в характерния за опитен журналист и автор репортажен маниер и успяват да въвлекат читателя в атмосферата на онзи специфичен всенароден български порив за свобода и национално обединение, който патриархът Иван Вазов има предвид под „пиянство на един народ“. За разлика от обстановката и настроението през бунтовната 1876 г. обаче, през 1912 г. се открояват и някои съществени разлики – на преден план е модерната българска държава със своята армия и младо гражданско общество. Това е и държавата на няколко поколения българи, възпитавани в продължение на десетилетия в дух на патриотизъм, на солидарност със страдащите под чуждата власт съотечественици, но и в ценностите на демокрацията. Факт е и справедливото, толерантно отношение на българските офицери и войници към турското и гръцкото население в освободените населени места в Източна Тракия.

 

Текстовете, включени в изданието, първоначално реализирани (преди две десетилетия) от Траян Радев, син на автора, вече са библиографска рядкост. Въпреки хронологичната последователност и стилистиката на автора, двете книги се отличават главно по това, че първата е по-скоро мемоарна, а втората е разгърната като синтезирано и задълбочено изследване на балканската и европейската политика в навечерието на Първата световна война. Работейки върху книгата, години след случилото се, Радев използва публикувани документи и спомени на български и европейски държавници от онази епоха.

 

Изданието „Това, което видях от Балканската война. Конференцията в Букурещ и Букурещкият мир от 1913 г.” е част от поредицата „Забравените българи” на ИК „Изток-Запад”.

Автор: Ралица Солакова