Как интернет влияе върху четенето, мисленето и паметта?

2012-08-27 16:59:00
Как интернет влияе върху четенето, мисленето и паметта?
Снимка: изд. ИнфоДар

Кара ли ни Google да оглупяваме? Поставяйки този въпрос в едноименното си есе, Николас Кар формулира един от най-важните дебати на нашето време: дали като се потапяме в изобилието на интернет, не жертваме способността си да четем и да мислим задълбочено. В „Под повърхността” Кар развива тази тема до завладяващо изследване на интелектуалното и културното влияние на Мрежата. Как „инструментите на ума”- от азбуката през картите до печатарската преса, часовника и компютъра – оформят човешката мисъл през вековете? Могат ли технологиите за търсене, съхраняване и споделяне на информация да пренасочат невронните ни пътеки? Имат ли своя „интелектуална етика” различните информационни технологии? Наистина ли интернет ни преправя по свой образ?

 

Опирайки се на големите мислители от Платон до Маклуън, както и на последните достижения на когнитивната наука, в „Под повърхността” Кар изтъква една смес от интелектуална история и културна критика, която завинаги ще промени начина, по който мислим за медиите и човешкия ум.

 

С книгата си „Под повърхността” Николас Кар убедително, задълбочено и красноречиво доказва с помощта на многобройни научни изследвания, че най-новата медия интернет променя радикално не само начина ни на мислене, но и структурата на мозъците ни. Въпреки, че многобройните предимства на тази уникална електронна Световна мрежа са безспорни, те си имат и своята цена, а тя не е за пренебрегване.Както казва Маршъл Маклуън, / автор на книгата „Да познаем медиите” / , „..медиите не са просто канали за информация.Те дават храна за размисъл, но и оформят процеса на мислене.” Николас Кар разказва за тъмната страна на интернет и споделя, че за него Мрежата от една страна е божи дар, но от друга тя прави хората разсеяни и повърхностни.

 

Десетки проучвания на психолози, невролози, преподаватели и уебдизайнери водят до едно и също заключение: когато сме онлайн, попадаме в среда, насърчаваща повърхностното четене, незадълбоченото и разпиляно мислене и натрупването на откъслечни познания.

 

Николас Кар описва въздействието на Интернет и върху него самия: „Доколкото мога да преценя, умът ми не си отива, но се променя. Вече не мисля по начина, по който мислех преди. Усещам го най –силно когато чета. Не се затруднявах да се потопя изцяло в книгата или в някоя дълга статия. Грабваха ме обратите в историята или стъпките на доказателството.Можех часове наред да странствам из дългите страници текст. Сега това се случва рядко. След втората или третата страница губя концентрация. Не ме свърта на едно място, изпускам нишката, започвам да си търся друго занимание. Чувствам се така, сякаш през цялото време завличам насила своенравния си мозък обратно към текста. Задълбоченото четене, което се получаваше естествено, сега се превърна в усилие.”

 

Скот Карп, списващ блог за онлайн медиите, признава, че като цяло е спрял да чете книги. „В колежа учех литература и бях ненаситен читател на книги. Какво се случи? Възможно ли е да чета предимно в интернет, не толкова защото търся повече удобство, колкото защото се е променил начинът ми на мислене?”

 

Николас Кар има бакалаварска степен от колежа „Дартмут” и магистърска от „Харвард”. Член е на редакционния съвет на енциклопедия „Британика” и списва известния блог Rough Type. Автор е на книгите The Big Switch и Does it matter? . Бил е главен редактор на Harvard Business Review, водил е колонка в The Atlantic, The New York Times, The Wall Street Journal, Wired, The Sunday Times ( Лондон ), The New Republic, The Financial Times,Die Zeit и други периодични издания. Есето му „Is Google Making Us Stupid” е препечатано в няколко антологии.Книгата „Под повърхността” е бестселър на New York Times, Номинирана е за наградата „Пулицър” и наградата на американския П.Е.Н. - център и е преведена на над 20 езика.

Автор: Ралица Солакова

ОЩЕ ЗА...


КОМЕНТАРИ

Влез или се регистрирай за да пишеш...

Вход и регистрация

ЛЮБОПИТНО

 
Нагоре
Към пълната версия