"Мъдрата обич" - родители на новата ера

Всички ние желаем родителството да е изпълнено изключително и само с радост и удовлетворение, но за мнозина от нас то е период, свързан със съмнения, чувство за вина и неувереност. Вечният въпрос, който мъчи почти всички ни, е: Какво всъщност означава да си добър родител и как можем да станем добри родители? За жалост никога не е имало и едва ли би могло да има единодушно съгласие, нито напълно задоволителен отговор на този въпрос.

 

В „Мъдрата обич“ ние споделяме нашето лично виждане и разбиране относно родителството с надеждата, че то може да се окаже полезно и да помогне и на други родители. В продължение на повече от трийсет години ние разработвахме, усъвършенствахме и проверявахме на практика подхода, който ви предлагаме. Откритията и заключенията ни произтичат от два източника „от първа ръка“ – родителските ни взаимоотношения с нашите собствени пет деца и клиничните проучвания, направени по време на професионалната помощ, която сме оказвали в дългогодишната си практика на малки и по-големи деца, подрастващи, родители и други възрастни.

 

Единият от нас, Марта, е доктор на науките по клинична социална помощ и има частна практика за консултиране на родители, психотерапия и наблюдение на други професионални работници в сферата на душевното здраве. Наред с това тя е работила дълги години като консултант по програмите за сираци и изоставени деца, както и към агенциите за осиновяване. Автор е на голям брой изследователски статии и лекции по съответните въпроси. Другият от нас, Уилям, е психиатър и психоаналитик, специализирал се в областта на взаимоотношенията между децата и техните родители. Цял живот е работил като консултант на агенции за осиновяване и грижи за децата и на болнични детски клиники, специализирани за деца с проблеми в развитието, и освен това е преподавал в различни професионални учебни заведения. Също има частна практика за помощ на деца и възрастни, консултации на родители и наблюдение на други професионални работници в сферата на душевното здраве.

 

Какво означава „мъдра обич“?

Всеки родител иска детето му да е щастливо и преуспяващо в живота, но не съществува единодушно мнение по въпроса как може да бъде постигната тази цел. През годините родителите са опитвали какви ли не, често коренно противоположни рецепти. Хранили са бебето си по стриктно разписание или винаги когато е искало да яде; оставяли са го да плаче само в стаята си, докато заспи или едва заплакало, веднага са го гушкали на ръце; оставали са вкъщи, за да са край детето си или са го доверявали на бавачка, ясла, детска градина, а те са тръгвали отново на работа; учили са бебето си да разпознава буквите и цифрите или са оставяли ума му като чист лист, който да запълнят учителите; давали са на детето си всичко, което поиска, или са го карали да спечели и заслужи онова, което е пожелало; приучили са го да помага в домакинството според силите си или изобщо не са искали нищо от него; настоявали са за отлични бележки или са оставяли детето си да си намери само най-подходящото за него ниво на успех в училище.

 

Всички тези противоположни родителски стратегии произтичат от различните виждания за детската природа и детството, както и за ролята на родителите. Някои родители смятат детето си за общително по природа и виждат собствената си роля в това да му осигурят достатъчно простор за изява, докато други възприемат своето като „неуправляемо“ по рождение. Някои родители са убедени, че детето им е нравствено чисто и непокварено, други смятат своето за лукаво и манипулативно.

 

Някои родители мислят, че детето им е свито и склонно към зависимост от тях и затова се нуждае от помощ, за да „изхвръкне от гнездото“, докато други са убедени, че тяхното не може да се справи само, поради което има нужда от постоянното им внимание и напътствия.

 

/Откъс/

Автор: Ралица Солакова