„История на неостротата” – историята на едно различно изкуство

От няколко години насам сякаш стана модно да наблюдаваме изображения, които изглеждат нефокусирани. Вече сме приели липсата на фокус за нещо нормално, въпреки че често не разбираме какво точно изразяват размазаните образи, които стоят пред нас. Защо именно тези изображения, на които не може да се разпознае почти нищо, добиха такава популярност? „История на неостротата” на Волфганг Улрих проследява кога, как и защо липсата на фокус навлиза в живота ни и кое я прави тъй привлекателна и събуждаща безпокойство у нас.

 

 

В списания и вестници, по билбордове и постери, на изложби – постоянно се натъкваме на неясни изображения, на които повечето от нас кимат одобрително, без да разбират всъщност какво изразява конкретната графика, фотография и пр. Това в някаква степен ни кара да преосмислим днешните понятия за изображението и преди всичко променя погледа ни върху движението на абстракционизма в модерното изкуство. Реконструирането на историята на неостротата в голяма степен означава и да опишем еманципирането на цял вид художествени средства от техните духовно-идеологически начала като едновременно с това изследваме какъв дух на епохата, присъщ на прехода от XX към XXI век, е позволил традиционните форми на неостротата да се съберат в нова, необикновено мощна естетика на изображението. Пътят към неостротата, т.е. към все по-голяма редукция и абстракция, е следствие от желанието да се преодолее литературният характер на живописта. Това следователно е последица от най-радикалната смяна на идеала, която изобразителното изкуство е изпитало през последните векове – за пръв път от Ренесанса насам то вече не се ориентира по литературата и може да претендира за ранг на свободно изкуство.

 

„История на неостротата” ни разяснява самото „неостро“: то не е стриктно очертано понятие. По-скоро обхваща най-различни ефекти, като мекото контуриране и едрите пиксели, размазванията, пастелното избледняване, преекспонирането и едрата зърнистост. Магията на неостротата е в това, че преди всичко тя прави от всеки зрител детектив, мечтаещ да открие в снимката неща, които трудно могат да се възприемат или разтълкуват по обичайния начин. Така неострите изображения притежават най-голяма притегателна сила и събуждат безпокойство в безброй любопитни очи.

 

„История на неостротата” е издание с разнообразен снимков архив. То е второ от поредицата „Фо”, чието начало беше поставено миналата година от „Теории на фотографията” на Петер Гаймер. Авторът на книгата, проф. Волфганг Улрих, е роден през 1967 г. в Мюнхен. Преподава изкуствознание и теория на медиите във Висшето училище по художествено оформление в Карлсруе. 

 

„Критерий за добрата картина е тя да действа като мелодия.” Шарл Бодлер

Автор: Ралица Солакова