Документален сборник, съдържащ рапортите на българските владици в Македония и Одринска Тракия през 1912–1913 г., посветени на отношението на турската, сръбската и гръцката власт към завареното българско население – това е внушителният труд „Последните български владици в Македония”, чийто съставител е историкът доц. д-р Лизбет Любенова. Книгата описва издевателствата над българите, живели по земите на нашите южни и западни съседи в началото на ХХ в., посочвайки конкретни имена, цифри и факти. Разкрит е процесът на ликвидиране на българските училища, църкви и читалища, а също и физическото унищожаване на интелигенцията по тези места.
„Последните български владици в Македония” дава една различна гледна точка за съдбата на екзархийското ведомство и ликвидирането на българската религиозна и културна идентичност в Македония и Тракия през първите десетилетия на XX в. Сборникът разказва за прогонването на владиците от техните епархии и за психическия и физически тормоз над беззащитното православно население. Подбраните текстове в книгата представляват рапорти, които дават ясна представа за отношението на нашите съюзници по време на двете балкански войни както към българското духовенство, така и към екзархийските учители. Повечето от тези рапорти са ръкописи на български митрополити. Някои от тях пък само препращат донесенията на своите архиерейски наместници, които, оставайки и след тяхното депортиране, продължават да събират сведения за случващото се в съответната епархия. В много от случаите рапортите дописват информацията, която гражданските документи представят индиректно, тъй като самите владици са свидетели на част от ужасите, съпреживяни и от тях. Редица от описаните в текстовете зверства са известни още от времето на Карнегиевата анкета, от събирателската дейност на проф. Любомир Милетич, от консулските и дипломатическите донесения. Те обаче акцентират главно върху съдбата на бежанците и гражданската история.
„Последните български владици в Македония” дава подробна и точна информация, изложена в повечето преписки по дни, с конкретно обозначаване на лица и събития по населени места, като в текстовете не са спестени нито сръбските цинизми, нито гръцките извращения над населението. Точно обратното – разказите често се прекъсват от цитати на реплики, произнасяни от безчинстващите окупатори. Това прави изложенията изключително живи и автентични. Оцелелите рапорти придобиват още по-голямо значение като достоверен и неподправен източник за драматичните дни на Балканската и Междусъюзническата война и поради факта, че прогонването на нашето духовенство е съпроводено с изземване на митрополитските архиви, за които не се знае и до днес дали са пренесени в съседни държави или са унищожени на място.
„Последните български владици в Македония” е петата книга от поредицата „Забравените българи” и включва обширен географски и именен речник, както и богат снимков архив с над 150 фотографии и документи.
Автор: Ралица Солакова