Какво означава Десислава, Никола, откъде идва името на Дунава и на Марица, защо Дяволско гърло е дяволско и Кръстова гора – кръстова?
Все имена, с които сме свикнали и които употребяваме в речта и в ежедневието си, без да се замислим откъде идват, какво означават, кой ги е сътворил.
На тези въпроси отговаря доц. д-р Лиляна Димитрова-Тодорова в най-новата си книга „Собствените имена в България. Изследвания, анализ, проблеми”, издадена от ИК „Емас” в навечерието на Празника на българската писменост.
Това е книга, в която се разглеждат въпроси, свързани със заселването на отделни народности и племена по българските земи, с политиката и законодателството в наименуването, с обичаите и традициите при именуването, с модата при имената, със стандартизацията при географските имена, с промените в българското наименуване и др. Книга, свързваща минало и настояще в родния ни език.
В нея авторката – изтъкнат специалист по етимология от Института по български език, разглежда лични, бащини и фамилни имена, прякори и прозвища (Босия, Глупака, Заплеса, Доктора), псевдоними (Барон фон Цървулков ‒ псевдоним на писателя Захари Стоянов), монашески (съпругата на цар Иван Шишман Десислава получава монашеското име Дебора, Васил Левски е носил монашеското име Игнатий) и конспиративни имена (Дякона, Малчика), имена в художествената литература и фолклора (Андрешко, Златка-Златното момиче, Крали Марко, Пижо, Шибил, Бай Ганьо, Снежанка, Станка Гърбавата), селищни, водни и планински имена, имена на отделни местности, на улици (Царя и Руски, старите имена на бул. Цар Освободител) и други обекти в селищата, като площади, квартали (Кафенебаши махала, дн. пл. Славейков в София), блокове (Краставицата в Бургас ‒ по формата на блока), мостове (Лъвов мост в София) и пр., собствени имена на животните (Вихра, Дорчо, Звездочел, Писана; Джинка, Рекс, Цезар); названия на предмети и обекти на материалната култура (хижа Алеко, ресторант Веселото кебапче, хотел Рай, вафла Морена, бисквити Златна есен, коняк Плиска и мн.др.).
В търсенията и изследванията си авторката се натъква и на странни пожелателни имена – две сестри Смела и Храбра (да бъдат смели), Ласка (да получава в живота си ласки, от които е лишена поради това, че бащата е загинал, преди още да се роди), Дъртьо и Старо (да живеят до старини), Щастливко (да бъде щастлив), както и на необичайни съставни имена: мъжко лично име Дроздстой, съставено от имената на майката и бащата Дрозда и Стоян, Дарна, съставено от имената на двете баби Дарина и Надежда; Цанимил, което означава ’мил на дядо си Цаньо’.
Това е книга, в която всеки може да открие нещо интересно за произхода на имената в нашата страна ‒ от най-древните (келтски ‒ Данубиус, дн. Дунав, Бонония, дн. Видин, скитски ‒ Матоас, дн. Дунав, тракийски ‒ Семела, Сефт, Етър, дн. Янтра, Марица, Месембрия, дн. Несебър, Сердика, дн. София, дако-мизийски ‒ Истрос, дн. Дунав, славянобългарски – Десислава, Добромир, Негота, Плъпъдивъ от тракийското Пулпудева, дн. Пловдив, прабългарски – Аспарух, Крум, Балин, Ерми, кумански и печенежки – Елтимир, Тертер, Чебул, Шишман, старогръцки – Анхиалос, дн. Поморие, романски – Аугуста Траяна, дн. Стара Загора, през османотурски, арабски и персийски – Вели, Зюмбюла, Мустафа, Осман, Севда, гръцки – Вангелия, Хараламби, арменски – Агоп, Анихид и еврейски – Естер, Леон, до съвременните модни имена от славянски, западноевропейски и латиноамерикански произход.
Това е книга за всички, които се интересуват от възникването и развитието на имената, от тяхното значение, образуване, от връзката им с обществено-политическата проблематика (лични имена ‒ Будьони, Правда, Свобода, Сталин, имена на градски обекти и др. ‒ Възход, Победа, Априлско въстание, Петолъчка, Софийска комуна, Факултето ‒ ромски квартал в София, посещаван често от политици и журналисти, особено преди избори), с културно-историческия живот (топоними: Градище, Имането, Момина крепост, Момчилово градище, Коренежите, Овчарника, Старите лозя, Хайдушка поляна, Черковния кладенец), с религиозната проблематика (Възкресия, Божидар, превод от Теодор, Тодор, Божия мост, Господин, Дяволско гърло, Лада, Калугера ‒ едно от прозвищата на Васил Левски, Кръстова гора, Манастирица, Попово, Самодивски бряст, Сварог, Свети Влас, Тангра) и др.