Излязлата в началото на ХХ век историческа трилогия донася на авторката си, норвежката Сигрид Унсет, Нобелова награда за впечатляващо пресъздаване на скандинавското Средновековие и световна слава. А наличието на превод на произведението става един от задължителните елементи за една национална култура. Близо стогодишното забавяне на превода на български език съвсем не е случайно. Старинният език, невероятно богатият речник на писателката, изящният стил, мащабността на произведението, необходимостта от детайлни познания по историята, културата и нравите на Скандинавието въобще изискват талант, голяма предварителна подготовка и дългосрочно, пълно отдаване на този труд. С предизвикателството да се преведе един от най-трудните текстове на скандинавската литература се е нагърбила Ева Стойчева, а резултатът е неповторим.
Норвегия на XIV век. Далечна и непозната. Раздирана от междуособици във властта. И тиха и спокойна в отдалечените на десетки километри имения, където родовите закони стоят над кралските. И все пак... Зад дебелите каменни зидове на господарските къщи, затрупани от сняг през половината година, задрямали в безкрайните северни нощи, горят любовни огньове и искри неподозирана страст. Едно крехко момиче, Кристин, дръзва да се опълчи срещу думата на баща си и да мине под венчило с мъжа, избран от сърцето, а не от семейството й.
С Ерлен.
Благочестивият Лавранс е понесъл тежко срама на дъщеря си. Кристин се е разделила с невестиния венец и вече е стопанка на ,,Хюсабю", имението на Ерлен. Годините летят, а с тях отлита и романтиката на голямата им любов, отстъпвайки през ежедневните грижи за имението и децата. Отрезвена от живота, Кристин вижда все по-ясно недостатъците на съпруга си. Разкъсвана между стремежа да му бъде грижовна съпруга и нежеланието да понася последиците от леконравието му, тя все по-често се пита: ,,Нима сбърках?"
Кристин се е разделила с младежките илюзии и бурните чувства, но неразрешените конфликти в семейството й не спират да я терзаят. Лекомислена постъпка на съпруга й е станала причина да загубят имението ,,Хюсабю" и стопанката е принудена да поеме отговорността за многолюдното семейство. Връщайки се в бащиния дом, Кристин се връща неминуемо и към сладките спомени за безгрижното детство. Но завръщането й носи и още по-силни угризения, задето е оскърбила и унижила баща си, незачитайки дълга към рода. Затаеното дълбоко разочарование от безотговорността на съпруга й продължава да трови съвместния им живот и я поставя пред труден избор: да преклони глава пред избраника си или да живее без него...
Годината е 1928-а. Шведската академия присъжда най-престижната награда за литература в света на четиридесет и шест годишната норвежка Сигрид Унсет, обосновавайки се: "... за впечатляващото пресъздаване на норвежкото Средновековие". Шест години преди това е излязла от печат историческата трилогия "Кристин, дъщерята на Лавранс", епохално произведение без аналог в световната литература досега. А осемнадесет години преди това авторитетно издателство е отхвърлило исторически роман на прохождащата писателка, съветвайки я да се насочи към по-съвременни теми.
Но интересът на Сигрид Унсет към историята не е случаен и не е преходен. Родена в семейството на видния археолог Ингвалд Унсет, тя попива от най-ранно детство разказите на баща си за миналото на страната, обикаля с него стари църкви из цяла Норвегия, слуша в захлас стародавните саги. И след като създава редица произведения на съвременна тематика, след като става име в норвежката литература, нареждайки се до имена като Ибсен и Хамсун, тя сяда отново пред белия лист, за да сътвори....своя шедьовър, историческата трилогия "Кристин, дъщерята на Лавранс", и да влезе завинаги и в световната литература. Сигрид Унсет се връща към историята, но вече не като младото момиче, запленено от романтиката на Средновековието, а от перспективата на зрялата жена, изживяла любов и страст, родила три деца, създала дом и бъдеще за поколението си. И неслучайно нейната героиня, макар и толкова далечна във времето, живее и диша от страниците на двадесети век.
Втората световна война слага край на творческия път на голямата романистка. За да избегне гоненията на нацистите, тя емигрира в САЩ, а през 1949 г., малко след като се е завърнала в родината си, приключва и нейният жизнен път.