Богомилите са истинско явление в християнската, а до голяма степен и в литературната история на България от Х век. Те са идейни последователи на учението на нашенски свещеник, известен като поп Богомил, живял по времето на цар Петър I (927-969 г.). В своя ръкопис „Богомилите и презвитер Козма” екзарх Стефан разглежда обстойно поддържаните от богомилите тези – отричането на земния живот, обявяването срещу брака, възхваляването на самоубийството и критичните възгледи и отношение на Презвитер Козма спрямо тях.
През вековете мненията за богомилите са полюсни. Те са смятани за крайни еретици, за проповедници на религията на отчаянието или за представители на прогресивно мислене в тъмната епоха на Средновековието. Но каквито и да са били в действителност, богомилите безспорно са оставили своя отпечатък не само в българската, а и в европейската история.
„Богомилите и презвитер Козма” е книга с наистина необичайна съдба. Тя излиза за първи път през 1920 г. в Швейцария на френски език като дисертация на екзарх Стефан, чието истинско име е Стоян Попгеоргиев Шоков. По време на защитата пред Фрибурския католически университет авторът е на 42 години – зряла възраст, в която той успява да изложи пространно и да защити успешно задълбочените си анализи и изводи, чийто принос за българската християнска история е голям.
Възприемайки глобалната картина, пресъздадена от критичното перо на Презвитер Козма, екзарх Стефан се сдобива с възможността за обективен, но същевременно и нюансиран поглед към тази епоха, както и за реална оценка на движещите я фактори. Това, което прави екзарх Стефан изследовател от наистина висока класа, е умелият начин, по-който той успява да постави границата между теология и история на културата в своя труд. Отправяйки значителен брой богословски обвинения срещу богомилската доктрина, в същото време авторът отдава и важно място на културно-историческия принос на богомилството. Той изтъква високата за времето ерудиция на богомилите, техните образованост и културно развитие. Дисертацията на екзарх Стефан сочи България като един от изворите на развитието на идеите в Средновековна Европа. Приносите и културно-историческите достижения на богомилската книжнина, твърди авторът, са основен мост на общуването между Изтока и Запада в Средновековието. Освен че старобългарският език и старобългарската книжнина преминават като водещи в южнославянските страни, в Молдова и Русия, в тези страни и в Западна Европа се пренасят важни идеи, цели течения.
„Богомилите и презвитер Козма” е първата книга от поредицата „Богомилството и Европа”, която е съвместен проект на издателство ИК „Изток-Запад” и Университет по библиотекознание и информационни технологии. Поредицата има за цел да положи основите на част от българската история, която е малко позната у нас.