"Улицата с червените фенери"

Докато е време, трябва да разпуснем, да вземем от всеки и от всичко каквото можем да получим. В нас не бива да остане никакво напрежение. Трябва да се из­живее всяко удоволствие, вълнение, всяка к

Докато е време, трябва да разпуснем, да вземем от всеки и от всичко каквото можем да получим. В нас не бива да остане никакво напрежение. Трябва да се из­живее всяко удоволствие, вълнение, всяка крайност, душевни страхове, смахнати постъпки, откачени щу­ротии.

 

Това е водещата максима за героите от честния и до болка откровен роман за нестандартните човешки отношения и интимни фантазии. На улицата на порнозвездите, секса, наркотиците, фетишизма, на специалните тематични секспартита, в подземните гей и лесби барове жени, мъже и травестити, преживели какво ли не в миналото, дават воля на страстите си, отпускат свитите си души и с пълни шепи грабят от свободата. Като всяко нещо и тя има своята цена, а за героите на Мехмед Юнвер е невероятно висока. Забавляваш се до полуда, но и си плащаш било със сексуслуги, било с участието в нелегален трафик на хора и оръжия. Забранените удоволствия водят до нелегални далавери и връщане назад няма.

 

Наистина ли трябва съвсем да изпаднеш, за да оцениш стойността на всеки изживян ден? - Мехмед Юнвер

 

Ето как някои от героините в романа описват себе си:

 

Хаджер: Всъщност не бе толкова отдавна, само преди няколко години Азиза, която сега пред цели тълпи участваше в сексуални представления на живо с всякакви негри, на ко­ито горната устна опираше небето, а долната стигаше до земята, бе взела вързопчето си с мисълта: „Ако две сърца се слеят в едно, плевнята ще се превърне в палат.” Никой не можа да повярва, че това е селското момиче Хаджер, пристанало на своя любим, с когото си бяха дали дума. Дори на самата нея не й се вярваше.

 

Михрие: Тя се бе обвързала с организацията с огромна самоот­верженост и жертвоготовност и успя да издържи чак до момента, в който почувства необходимост да обича един мъж, да прегърне топлото му тяло, да зарови лице в неговата плът и да усети топлината на този прекрасен човек, при това другар и съмишленик в борбата, с ко­гото, укривайки се, месеци наред бяха живели под един покрив. Тогава организацията окачестви това като “човешка слабост” и им го забрани. После действител­ността я свали на земята и тя се разбунтува, тресна вратата и си тръгна. Повече не се върна. Нито в този дом, нито в тази организация. Изцяло бе загубила контрол над себе си и откачените желания на съзнанието й я бяха довели дотук. Внезапно в нея страшно започва да се засилва желанието за бунт срещу онези, които й поставяха забрани. Без да й пука, че някой може да я види, взе от етажерката изкустве­ния пенис и го загали. Купи си билет от долния етаж и по тясната стълба се качи на най-горния етаж, за да се наслади на секспредставлението на живо.

 

 

Нуртен: Сега най-важното бе възможно най-скоро да открие ня­кого, с когото да преодолее не болката в тялото си, а болката в душата си. Например, за да си намери така търсения мъж, чието лице да излъчва светлина, да може след малко да го прегърне и потънала в блаженство, да заспи в прегръдките на топлото му тяло, ще отиде в по-малко известните подземни бърлоги. Щеше ли наистина да срещне свестен мъж в подземен бар? Откъде да знае?

 

За автора:

Мехмед Юнвер е роден през 1956 г. в Истанбул. От малък изпитва страст към литературата. Често го заварвали покачил се на някое дърво да чете книга. Пътуванията до различни краища на света, любопитството, любознателността и безграничната фантазия му позволяват да пише романите си с творчески замах. Автор е на няколко книги, посрещнати радушно от литературната критика и читателите.

Автор: Ралица Солакова