"Свърталище на духове" - книгата, която заслужава суперлативи

Когато говорим за жанрови класики, обикновено злоупотребяваме с израза и го „лепваме” на всякакъв род произведения, които не го заслужават достатъчно... или изобщо. Когато обаче говорим за литературни постижения като „Свърталище на духове” на легендарната писателка Шърли Джаксън, то всеки суперлатив е напълно заслужен.

 

Поканени от изследователя на свръхестественото д-р Джон Монтагю, трима младежи се настаняват в имението Хил Хаус – пуста и зловеща къща, до която никой от местните жители не иска да припари заради слуховете, че е обитавана от духове. Още в първите дни започват да се случват необясними явления, които будят тревога и страх – но това е едва началото. Хил Хаус явно не обича натрапници и търси следващата си жертва, а докато мистериите на дома се разкриват, читателят неусетно се изгубва из мрачните коридори на едно тъмно, но неустоимо тайнство...

 

 

Американката Шърли Джаксън (1916–1965), при все емблематичната си библиография, досега не е имала възможност да спечели родната публика с творчеството си и излизането на класическата й творба „Свърталище на духове” на български несъмнено е своеобразно културно събитие. Публикуван за пръв път през 1959 г., „Свърталище на духове” има утвърдена по света слава на еталон в модерния готически роман, а самата Джаксън и повествованията й са оказали влияние върху кариерата на любими майстори на перото като Ричард Матисън и Нийл Геймън. Няколкото екранизации на романа подсилват популярността му, а самият Стивън Кинг го определя като пряко вдъхновение за световноизвестното „Сияние”.

 

Безспорно е, че „Свърталище на духове” е от онези феномени в жанровата литература, които не оставят равнодушен дори и най-закоравелия любител на предизвикателните четива. Той е безупречно изследване на процеса, в който страхът ни прави най-лошите врагове на самите себе си и разкрива архетипните фобии на всеки от нас чрез майсторски стил, преплетен с увлекателна фабула и оригинални игри на въображението... За прекрасното поднасяне на книгата в България „вина” носи и нейният преводач – култовата и акламирана Светлана Комогорова–Комата, която е популярна с преводите си на такива автори като Роджър Зелазни, Тери Пратчет, Робърт Шекли, Робърт Хайнлайн, Джак Керуак и Грегъри Дейвид Робъртс.

Автор: Ралица Солакова