...
Саймън Мичъл вече не се водеше като обвързан.
Саймън Мичъл вече се водеше като необвързан.
Не можех да отлепя очи от екрана.
– Сменил е статуса си във фейсбук? – възкликнах накрая. – Този човек да не би да е тийнейджър?
– А ти имаш доста съобщения – отбеляза Матю и посочи към малката червена иконка в горната част на екрана. – Може би трябва да преминем в малко пиар отбрана.
– Не! – отсякох. Нова глътка. – Няма да се унижавам толкова. Просто го искам вън от живота си.
– Веднага! – отсече Емили и пръстите ѝ полетяха по клавишите.
Беше едно той да иска да скъса с мен и съвсем друго – да го разгласи на целия интернет. Беше твърде крайно, твърде публично. Не трябва ли да се позволи и на мен да съобщя на хората тогава, когато си реша? А ето че сега 417 човека вече знаеха, че съм зарязана, без да знам. Че още не съм успяла да кажа дори на майка ми! Проклетият фейсбук! И като си помисля, че някога съм обичала „Социални мрежи“! Няма съмнение, че Марк Цукерберг е истински дявол. Защо няма официални правила по този въпрос? Или поне нарочен епизод в „Сексът и градът“? Имаше епизод за това какво да правиш, когато забележиш по кожата на гаджето си белези от смукане, но за това никой не бе написал нищо. Не че във втория филм постигнаха нещо особено – все пак можеха да отделят поне десетина минути, за да изяснят какво става, когато гаджето ти съобщи на целия интернет, че е приключило с теб. Кари Брадшоу, егоистична крава такава!
– Какво можем да направим? – попита тихо Матю.
Отне ми няколко секунди, за да си дам сметка, че странният стържещ звук, който се чуваше, идва от собственото ми дишане.
– Нищо особено, не мислите ли? – прехапах устни аз. – Просто трябва да продължа напред. – Още една глътка. – И да се напия.
Преди четирийсет и осем часа бях блондинка със сериозно гадже. А сега бях червенокоса с проблем с алкохола. Сигурно до края на седмицата ще съм плешива наркоманка.
Чудничко!
Докато успея да се успокоя, Емили беше премахнала всички следи от Саймън в моя компютър. Матю беше блокирал номера му в мобилния ми телефон, а аз бях пияна. Емили пак повтори, че трябва да поработя върху поносимостта си към алкохола.
– Отивам да лягам! – обявих някъде по средата на третия епизод на „Вечеряй с мен“. – Утре имам работа.
– Аз също – разтри чело приятелката ми с доста изтощен вид. Тя наистина бе дала всичко от себе си, споделяйки с мен моя „Джак Даниълс“. – Имам делова среща. Някъде. За кутии за сандвичи „Кити Кити“. И май трябва да се прибера у дома, за да се преоблека.
Междувременно Матю четеше текстовите съобщения в телефона си и ставаше все по-угрижен. Знаех, че не е препоръчително да питам от кого са и за какво са. Рядко съм се чувствала добре след графичните подробности, с които той ме е запознавал.
До този момент не ми беше хрумвало, че Емили не се бе отделяла от мен от събота сутринта. Както и Матю. Ако не ми беше толкова зле, щях да се чувствам много щастлива с такива приятели.
– Няма нужда да оставате – изревах в лицето ѝ, като я прегърнах. – Ще се оправя.
– Аз нямам работа. И щом тя си тръгва, аз оставам! – отсече Матю, погледна към телефона си, а после пак към мен. – Така че няма да се отървеш от мен и тази нощ.
– Много ви обичам! – затрополих непохватно към него аз и го прегърнах. – И двамата сте невероятни!
– Така си е – усмихна се той и разроши косата ми. – Но за теб наистина е време за лягане, червенокоске.
– Да, аз имам червена коса – изломотих, изхлузих се от скута му и се озовах на купчинка на пода. – И е много хубава.
– А утре ще имаш махмурлук – пак се усмихна той, вдигна ме на ръце и ме отнесе в спалнята. Де да беше моето прекрасно гадже, а не просто гей гигант! Въздиш! – В колко часа трябва да ставаш?
– Дан ще ме вземе в десет. – Хълцук. – Няма проблеми.
– Значи аз ще стана в девет – заяви той, постави ме нежно на леглото и ме целуна по челото. – Хайде, до утре!
– Лека нощ – прошепнах на празната си спалня аз.
***
Британката Линдзи Келк стана световноизвестна с поредицата „Аз обичам...“ (ИК „Кръгозор) - обяснение в любов на младата писателка към някои от най-красивите градове в света. Читателите на „Аз обичам Ню Йорк“, „Аз обичам Холивуд“ и „Аз обичам Париж” се влюбиха в забавната и понякога непохватна Анджела, която притежава умението винаги да се забърква в невероятни истории. Сега ще имат възможност да надникнат в списъка със задачи на една наскоро изоставена жена в новия самостоятелен роман на авторката „Нещо неприлично скъпо”. Линдзи Келк безкрайно обожава Ню Йорк. Харесва й да живее в Голямата ябълка, но й липсват английските кексчета, Лондон и пиенето на коктейли с джин и сок от бъз в компанията на приятели. Не задължително в този ред. Когато не пише, не чете или не се отдава на нездравословни количества телевизия, Линдзи обича да носи обувки, да пазарува обувки и да критикува обувките на другите.
Обича да седи на бюрото си, да пише на компютъра си и да се взира през прозореца в Ню Йорк. Може би и затова често сравняват начина й на живот с този на Кари Брадшоу от „Сексът и градът”.
„Наскоро с приятелките ми обсъждахме сериала и очевидно ми приписаха ролята на Кари. На пръв поглед трябва да призная, че има прилики между нас двете. Аз пиша и Кари пише, аз обичам обувки и Кари обича обувки. И двете живеем в Ню Йорк. И двете имаме странни случки от любовния си живот, които биха накарали косите на майките ни да побелеят.
„Сексът и градът” направи на всички ни лоша услуга – създаде много фалшиви очаквания на младите момичета за живота в Ню Йорк. Всички се преместихме в града, за да преследваме мечтите си. В края на краищата колко трудно можеше да е? Кари се мотаеше из града и пишеше една мижава колонка на седмица, но успя да си извоюва място в Горен Ийст Сайд и да поддържа скъпото си хоби за обувки, което би разорило повечето от нас за съвсем кратко време. Но след като съм тук повече от две години, искам да разясня някои неща за всички бъдещи нейни последователки, защото – честно казано – някой трябва да сложи един филтър за реалност на този сериал. Не искам да виждам още една двайсетинагодишна девойка да разкъсва кредитната си карта на две, обляна в сълзи, пред съседната закусвалня.
Източник: Аrts.nationalpost.com