И аз, като вас, се радвам на удобствата на ежедневието, на добре познатото, на повторението. Услаждат ми се, както на всеки. Цената, която плащаме за всичко това, което всеки ден ни се предлага и с радост приемаме, е прекалено висока. Тя не се измерва в пари, а в думи като свобода.
Полицейската палка е красноречива, но думите също притежават сила. Думите са съдържателни и обозначават истината. А истината е, че в тази система има нещо гнило. Жестокост, неправда, нетолерантност и потисничество. Преди имахте свобода на словото, можехте да протестирате. Сега цензурата, камерите, медиите и корпорациите ви държат в подчинение.
Кой е виновен за това? Някои са по-виновни от други. И от тях ще се търси отговорност. Но истинските виновници ще видите в огледалото. Знам защо го направихте - от страх. Война, тероризъм, свински грип, птичи грип, епидемии, опасност от наводнения, пожари, земетресения, код червено, оранжево и жълто... Безброй тревоги блокираха разума ви, умопомрачиха ви. Обладани от страх, вярвате и се подчинявате на всичко видяно по телевизията. Системата ви обещава ред и спокойствие в замяна на безропотно съгласие. Вие сте свободни да правите всичко, което те ви кажат.
Преди 400 години един велик човек (Гай Фокс) поиска винаги да помним 5 ноември. Показа, че честност, справедливост и свобода не са празни думи, а начин на мислене. Четиристотин години по-късно, той е нашето лице пред системата. Неговата маска се ползва от стотици хиляди осъзнали се и протестиращи по цял свят. С Гай Фокс на лицата Анонимните поведоха борбата излъчвайки послания в Интернет, те пеят химна на свободата и удрят камбаната на революцията, за да събудят заспалата свобода и надежда у хората. За да покажат, че системата управляваща света, е повредена... пардон, тя е изградена по този грешен начин.
Време е за промяна. Това, което се случва в България и по света не е просто временно явление и то не е насочено към конкретна политическа сила, фирма или медия. Това е исторически момент - първият сигнал, че на всички ни писна от терора на медии, корпорации, рекламисти, политици и всички други техни подлоги, готови да заличат идентичността си поставяйки парите на пиедестал.
Кои са Анонимните? Те са твоят баща, твоята майка, брат ти и сестра ти, твоят най-добър приятел, те са ти, те са и мен... те са жената, която продава вестници на кръстовището, те са човекът, който ти къса билетите в киното, те са всеки, който не очакваш.
"Ние сме Анонимните. Ние сме легион. Ние няма да простим. Ние няма да забравим. Очаквайте ни!", казват те... казваме ние... казваш ти!
В текста са използвани монолози от филма “V for Vendetta”