„Българска реч и писмо” започва с уточнението, че да се разглеждат откъснато въпросите на българския език само според дяловете на науката за него (фонетика, лексикология, морфология, синтаксис, стилистика) е до голяма степен формално и самоцелно. Защото в езиковата действителност наблюдаваме всестранни прояви и на отделни думи, и на отделни изречения, и най-вече на цялостни речеви или писмени отрязъци. Тоест, в езиковата практика се проявяват особености, които са и лексикални, и фонетични, и морфологични, и синтактични, и фразеологични, и семантични, и логически – много страни на езиковата действителност се съдържат в онова, което човекът създава като езиков резултат от своята речева (писмена и говорна) дейност. Езикът, твърди проф. Стефан Брезински, е оръдието, което всяко общество използва във всяка своя дейност. Той е оръдие – първата съставка на древната сентенция „Език мой – брат мой!“. Обаче езикът обхваща и втората съставка на перифразираната сентенция: „Език мой – враг мой!“. Древните римляни добре са го схванали и са създали крилатата фраза „De lingua stulta veniunt incommoda multa“, което всъщност е коректно предупреждение, означаващо: „От глупавия (калпавия) език произтичат множество неприятности.“ Така че който иска това мощно оръжие да му служи добре, трябва да овладее всичките му тънкости.

Проф. Брезински е роден в гр. Златарица, Великотърновска област. Висше образование завършва в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Българска филология“. Асистент в катедрата по български език – от 1959 г. хоноруван, от 1961 г. – редовен, доцент от 1973 г., професор от 1984 г. Има издадени 14 книги, между които „Български синтаксис“, „Журналистическа стилистика“, „Езикова култура“, „ТРУДният български език“ и др. Събраните в „Българска реч и писмо” материали са групирани в няколко раздела, акцентиращи върху изговорни проблеми, думи, словосъчетания и изречения, чуждиците в българския език, правопис и пунктуация... В края на книгата са поместени примери от публикации на автора в рубриката „Трудният български език” през последните години (2000–2011) в средствата за масова информация. Би било наистина добре, ако всеки намери нещо интересно, любопитно и най-вече полезно за себе си – и студенти, и ученици, и преподаватели, и журналисти, които явно имат най-често нужда да обогатяват езиковата си култура... Още повече че изговорните и правописните проблеми са преди всичко общокултурни.

Автор: Александър Ненов