В състава на клетъчната стена на Грам /+/ бактерии влизат:
- Пептидогликан
- Тейхоеви киселини
- Полизахариди
Дебелина между 20-80 нм. Обвивката плътно прилепва към ЦПМ.
Муреинът съставлява средно 40-70 % от сухото тегло, но при някои бактерии може да достигне и до 90 % както е при Micrococous lyzodeikticus.
Тейхоеви киселини -УНИКАЛНИ ЗА БАКТЕРИАЛНАТА КЛЕТКАСЪЕДИНЕНИЯ,СРЕЩАЩИ СЕ САМО В ГРАМ/+/ БАКТЕРИИ.
- Представляват полимери, образувани от остатъци на рибитол или глицерин, като една молекула включва от 7-15, а понякога до 50 остатъка.
- Мономерите са съединени с фосфодиестерни връзки.
- Свободните хидроксилни групи на фосфорната киселина придават на тейхоевите киселини свойства на полианион
БИВАТ:
- Рибитолтейхоеви киселини
Свободните ОН групи могат да бъдат заети от D-аланин, глюкоза, N ацетилглюкозамин или N ацетилгалактозамин.
- Глицеротейхоеви киселини
Изградени са от остатъци на глицерола, съединени с фосфодиестерни връзки. Фосфатните остатъци са относително близко разположени и могат да захващат двувалентни катиони.
- глюкозилтейхоеви киселини. В полимера е включена глюкоза
- липотейхоеви киселини Глицеролтейхоевите киселини се свързват с липиди от ЦПМ
Тейхоуронови киселини Полимери, образувани от остатъци на уронови киселини и N-ацетилглюкозамин.
Наблюдават се вариации в състава на тейхоевите киселини, изразяващи се във включването на различни съединения към свободните ОН групи.
При стафилококите в рибитолтейхоевите киселини във всеки остатък се открива Д – аланин.
В състава на клетъчната стена на Грам (+) макар и в не големи количества присъстват полизахариди, белтъци и липиди. Те не формират самостоятелни слоеве а са ковалентно свързани с макромолекулите на клетъчната стена.
Грам (+) бактерии с усложнена клетъчната стена. НАЙ-ТИПИЧНИ СА МИКОБАКТЕРИИТЕ И СТРЕПТОМИЦЕТИТЕ
Микобактериите:
- Различия в състава и структурата на пептидогликана - вместо ацетилмурамова киселина се съдържа гликомурамова киселина
- В пептидните опашки се наблюдават сшивки от типа мезо-ДАП-мезо-ДАП.
- Съдържат миколови киселини, които са разклонени хидроксикиселини. Придават хидрофобност на клетката, което прави клетките по-устойчиви на външни въздействия и силно изразената киселиноустойчивост
- откриват и други съединения : арабиногалактан, гликолипидни компоненти