Цитоплазма бактерии

Съставлява 60-80% от теглото на клетката. Представлява колоидна система състояща се от:- Белтъци-10%- Липиди-2%  - неорганични соли ~1,5%- Вода > 80%Високомолекулните съединения са разпределен

Съставлява 60-80% от теглото на клетката. Представлява колоидна система състояща се от:
- Белтъци-10%
- Липиди-2% 
- неорганични соли ~1,5%
- Вода > 80%

Високомолекулните съединения са разпределени във водната фаза  в състояние на гел.
- Цитоплазмата има гранулиран строеж.
Под светлинен микроскоп изглежда хомогенна.
- Състоянието на цитоплазмата зависи от фазата на развитие на бактериалната клетка. Оптически хомогенна е в младите клетки. С повишаване на възрастта цитоплазмата става по - гранулирана – едро  или дребнозърнеста, съдържа вакуоли и различни по характер включения.
- Коефициент на пречупване на светлината значително по-голям от този на водата.
- рН  около 7-7.2
- Изоелектричната й точка – при рН 5,5 – 6

РИБОЗОМИ - Рибонуклеопротеидни частици с размери 15-20нм.
- Количеството - силно зависи от интензивността на процесите на белтъчния синтез. Растящи клетки на E.coli се съдържат около5 000 до 50 000 рибозоми, които могат да съставляват до ¼ от клетъчната маса.
- Химичен състав - изградени от РНК и белтък.
Отношение РНК/белтък в рибозомите е 2/1 при E.coli.
При други бактериални видове това отношение може да е изтеглено в полза на белтъка.
- Коефициент на седиментация - 70S.

Строежът на рибозомите По принцип е сходен  с архебактериите и еукариотите. Изградени са от малка и голяма субединица. Различията са главно в детайлите на организация на РНК и белтъците.Молекулната маса на еубактериалната рибозома е 2,2-2,65.106.
- Голямата субединица е 50S, с ММ 1,8.106
- Малката субединица е 30S и ММ съответно 0,85.106.
- Малката субединица има молекула РНК - 16S
- Голямата субединица съдържа съответно 23S и 5,5S РНК

Образуването на рибозомите е резултат от многостепенен процес на сглобяване. За стабилизация на пълната рибозома от съществено значение са йоните на Mg2+. При отстраняване на Mg2+ рибозомите се разрушават. Калиевите йони също влияят върху стабилността на рибозомите. Активността на рибозомите може да се блокира от :
Отстраняване на Mg2+; Отстраняване на К+; Висока температура(над 50С); Гама-лъчи; Промяна в рН; Водороден прекис; Алкилиращи агенти

Много антибиотици блокират активността на рибозомите
- Тетрациклин – блокира свързването на аминоацил тРНК с А участъка
- Хлорамфеникол – блокира пептидилтрансферазната реакцияна рибозомите
- Стрептомицин – пречи на прехода от инициаторния комплекс към рибозомата, осъществяващ удължаване на реакцията
- Еритромицин – пречи на реакцията на транслокацията на рибозомите
- Рифамицин – блокира инициацията на РНК веригите, свързвайки се с РНК.полимеразата
- Пуромицин – предизвиква преждевременно отделяне на полипептидната верига от рибозомата.

Съдържанието на рибозомите в бактериалната клетка се влияе значително от:
- Фазата на развитие на популацията
- Физиологичното състояние на клетките
- Хранителните среди на които се култивират.

Клетките съдържат минимално количество рибозоми в началото на лаг-фазата, а максимално – в края на лог-фазата. Преминаването на бактериите от една фаза на развитие в друга се съпровожда с изменения на скоростта на биосинтезата на рРНК и количеството на рибозомите.

Автор: Албена Иванова