Определя се от способността на мембранните липиди да образуват бислоеве. Липидният бислой представлява течност. Отделните молекули на липидите са способни  да се движат в   пределите на собствения си монослой. Мембранните липиди са в състояние на течен кристал. При повишаване на температурата те преминават в кристално състояние. “Течната” структура мембраната обезпечава и високата еластичност на мембраните.

Белтъчните молекули  са “разтворени” в липидния бислой. “Течната” структура мембраната обезпечава свобода на белтъците, които трябва да изпълняват разнообразни функции. Белтъците и липидите в ЦПМ са свързани ковалентно и в резултат на хидрофобни взаимодействия.

структурата на бактериалната мембрана /изобщо на елементарната мембрана/ е друга, а именно в липидната основа са включени асиметрично разположени белтъчни молекули. Посочват се 4 различни начина на асоциация на белтъците с липидния бислой, в зависимост от характера на белтъчната молекула и функциянта която изпълнява. Ето как например изглежда свързването на един интегрален или трансмембранен белтък с липидния бислой.

Белтъкът се задържа в липидния бислой чрез хидрофобни взаимодействия с въглеводородните вериги на липидната молекула.

4-ри възможности на свързване на белтъците с липидния бислой
- Липидният бислой е пронизан от белтъчната молекула - Белтъкът се задържа благодарение на ковалентната връзка с други
- мембранни белтъци
- Периферен белтък
- Частично потопяване на белтъка

Първият модел са структура на мембраната – сандвичов модел Доунсън и Даниели в 1935г.

Автор: Албена Иванова