Слизест слой, разположен над клетъчната обвивка. Cвързан напълно или частично с обвивката. Може да превишава по големина няколко пъти бактериалната клетка. Може да бъде и съвсем тънка, невидима под светлинен микроскоп. В зависимост от здравината на връзката с клетъчната стена:
- Здраво свързани  с клетъчната стена- бактериална капсула
- Несвързани с клетъчната стена-  слизести вещества

Оцветяване на капсули. Клетките са виолетови пръчици в центъра на капсулата. Оцветяването на клетките е с кристал-виолет, основно багрило. Светлата зона е капсулата, a фонът е оцветен с отрицателно заредена, кисела боя (туш).

Наблюдение: Капсулите се обработват със серум.
- Неспецифичната капсулна реакция. Възниква връзка между   отрицателно заредената повърхност на капсулата и положителния заряд на белтъка на серума, с който се третират клетките. Осъществява се при строго определено рН  между ИЕТ на капсулата и белтъка.

- Специфичната капсулна реакция - реакция на набъбване по    Нойфилд. Позволява посредством третиране със специфичен серум да се получи преципитат, който прави капсулата видима.

Макрокапсула – същинска капсула
Слизест слой
- Наблюдава се  под светлинен микроскоп
- Ясно разграничена от околната среда
- Няма структурно обособена обвивка
- Свързана в различна степен с клетъчната стена

Микрокапсула
- Дебелината й е под 0.2 мкм
- Не може да се наблюдава под светлинен микроскоп.
- Разглежда се като компонент на клетъчната стена.
- Има доста сложен състав и структура.
- Под електронен микроскоп -фибриларна структура, свързана здраво с външната повърхност на клетъчната стена
- Изградена са от мукополизахариди
- Особено добре е проучена при сем. Enterobacteriaceae

Химичният състав на капсулите е различен. Разграничават се три типа капсули:
1. Капсули с въглехидратен състав
2. Капсули с полипептиден състав
3. Капсули от смесен тип

Автор: Албена Иванова