Немският  астроном, геолог и  пътешественик, Адолф Офервег, е роден в Хамбург на  24 юли 1822 година.

В края на 40-те години на ХІХ в. търговските кръгове в Англия проявяват голям интерес към търсенето на удобен път в областта Судан от северното африканско крайбрежие. С поддръжката на английското правителство е решено да се изпрати в Судан през Сахара "смесена научно-търговска експедиция" и за неин ръководител е назначен опитният английски пътешественик Джеймс Ричардсън,  вече запознат с пътя от Триполи до Мурзук.  В експедицията са включени и двама немски учени - Хайнрих Барт и Адолф Офервег.

През декември 1849 г. двамата германски участници пристигат в Тунис и по крайбрежието стигат  до Триполи, откъдето съвместно с Ричардсън на 23 март 1850 г. тръгват на юг.
Още по пътя от Триполи за Мурзук  пътешествениците решават да се движат не по известните пътища, а през почти безжизнената камениста пустиня Хамада ел Хамра. След кратък отдих в Мурзук на 13 юни 1850 г. експедицията се отправя на запад и достига до Гат, близо до източните склонове на платото  Ахагар. Оттам завиват на юг и през октомври 1850 г.  достигат до Агадес на юг от платото Аир.

Изследователите продължават съвместно на юг към границите на държавата Борну и тримата решават по различни пътища да достигнат до столицата й  Кукава. Ричардсън решава да продължи директно към Кукава, но  умира от тропическа малария.

Офервег избира маршрута от Зиндер на изток, а Барт се спуска на юг до Кано, след това също завива на изток и на 5 май 1851 г. се среща в Кукава с Офервег, който възглавява експедицията след смъртта на Ричардсън.

След кратък отдих двамата отново се разделят и предприемат самостоятелни изследвания. Офервег се заема с изследването на бреговете и островите на езерото Чад, очертанията на което са били само схематично нанесени на картата.През септември и октомври 1851 г. двамата пътешественици съвместно изследват областта Канем на североизток от езерото, а в края на 1851 и началото на 1852 г. вземат участие във военен поход на управителя на Борну в района на долното течение на река Логоне,  най-голям ляв приток на Шари.

След това двамата изследователи отново се разделят, като Офервег се заема с изследването на югозападните райони на Борну, след което се връща към бреговете на  езерото Чад, където на 27 септември 1852 г. умира от тропическа малария.

Автор: Тони