Словенският военен инженер Херман Поточник е един от откривателите на астронавтиката. Роден е в Пола, Южна Истрия /дн. Пула - Хърватия), в семейството на високопоставен офицер. Когато баща му умира, семейството се премества в Марибор.
Поточник завършва начално училище и записва военна гимназия във Фисхау и Хранице. От 1910 до 1913 г. той следва в Техническата военна академия в Мьодлинг, Долна Австрия, където се дипломира като инженер - втори лейтенант. Специализацията му е изграждане на железопътни линии и мостове. През Първата световна война той служи в Галиция, Сърбия и Босна, а през 1915 г. е издигнат до ранг първи лейтенант.
През 1919 г. Поточник е пенсиониран от австрийската военна служба поради заболяване - туберкулоза, която прихваща по време на войната. Започва да учи електроинженерство и механоинженерство в Технологичния университет във Виена. Там специализира ракетостроене и от 1925 г. се посвещава изцяло на проблемите на ракетната индустрия и космическите технологии.
Със своето хронично заболяване, Поточник не успява да си намери работа, нито да се ожени и живее с брат си Адолф във Виена. През 1928 г. той публикува книгата си “Проблемът на космическото пътуване - ракетният мотор” в Берлин. В 188 страници и 100 илюстрации Поточник разработва плана за скок в Космоса и установяване на трайно човешко присъствие там. Той измисля космическата станция в детайли и изчислява геостационарната й орбита. Също така описва необходимостта от космически кораб в орбита за наблюдение на Земята с мирни и военни цели и обяснява как специалните условия в Космоса могат да бъдат полезни за научните експерименти.
С многобройните си идеи в областта на астронавтиката, Поточник се превръща в един от нейните откриватели. Книгите му също така обясняват геостационарните сателити и комуникациите между тях и Земята с помощта на радио, но не успяват да провидят идеята за използване на сателитите като телекомуникационни връзки и за масови предавания.
През 1929 година Поточник умира във Виена от пневмония в голяма бедност, едва 36-годишен. Там е и погребан. Кратко съобщение за смъртта му е отпечатано в мариборски всекидневник, където са споменати ранговете му - инженер и капитан, и причината за смъртта му, но абсолютно нищо за разработките му в областта на астронавтиката.
Днес улици в Грац и Любляна носят неговото име.