Първият земеделски кмет на гр. София и 11-ти министър в кабинета на Александър Стамболийски, е Крум Попов.
Крум Попов е роден на 4 юни 1892 година в село Караач /днес град Левски/. Завършва начално училище в родното си село, прогимназия в Летница, а гимназия в Плевен. Става учител, а след това се записва да учи право в Юридическия факултет на СУ в София.
Крум Попов участва в Балканската война, а след края й продължава следването си. По време на Първата световна война той е мобилизиран и зачислен в интендантската част в Плевен. След войната Попов става един от най-дейните членове на БЗНС в Плевенска околия, избират го за председател на околийската дружба.
През 1920 година Попов е назначен за главен секретар на Министерството на вътрешните работи в правителството на Александър Стамболийски. Той заема ръководни постове в БЗНС - съюзен организатор на Северна България, съюзен организатор за цяла България, изпълняващ длъжността главен секретар на БЗНС.
По предложение на Александър Стамболийски Крум Попов е избран за кмет на София на 9 юни 1922 година. На 10 юни цар Борис ІІІ подписва Указ за назначаването му. Попов работи упорито за благоустрояване на столицата.
Неговото управление се запомня с приемането на нов закон за Столичната община и разделянето на София на 6 районни кметства, с продължаването на започнатото по-рано строителство на електрическата централа „Бояна", както и с удължаването на трамвайната линия по ул. „Пиротска".
На 9 юни 1923 година правителството на Александър Стамболийски е свалено. Арестувани са много дейци на БЗНС. Между тях е и Крум Попов. Той е убит на 18 юли 1923 година.